Уведомление от автора
Първото издание на „Москва – Петушки“, нали си беше в един екземпляр, бързо се похарчи. Оттогава насам съм получил безброй упреци за главата „Серп и Молот – Карачарово“, и то напълно неоснователно. В предговора към първото издание бях предупредил всички девойки, че трябва да прескочат главата „Серп и Молот – Карачарово“, без да я четат, тъй като след фразата „И незабавно обърнах една чаша“ започват страница и половина мръсни псувни, че в цялата тази глава няма нито една цензурна дума, с изключение на фразата „И незабавно обърнах една чаша“. С въпросното си добросъвестно уведомление постигнах само това, че всички читатели, особено девойките, веднага грабваха главата „Серп и Молот – Карачарово“, без изобщо да четат предните глави, без да четат дори фразата „И незабавно обърнах една чаша“. По тази причина сметнах за необходимо във второто издание да изхвърля от главата „Серп и Молот – Карачарово“ всички съдържащи се в нея псувни. Така ще е по-добре, защото, първо, ще започнат да ме четат подред, а второ, няма да се чувствуват засегнати.
Венедикт Ерофеев е руски писател, роден през 1938 г. и живял само 51 години. Произведенията му излизат първо в чужбина, а след перестройката започват да ги издават и в Русия. Най-известната му „поема в проза“ е „Москва – Петушки“. Може да се нарече най-вече пародия. Граничи и със сатирата. Докосва се до трагедията. Смееш се до сълзи, докато четеш, а после ти се доплаква с истински сълзи. Леко, комично, великолепно авторът „пие“ водка след водка и сякаш за това ще си говорим, но всъщност стига до ръба на бездната на човешкото объркване и изгубване, и не само че застава на ръба, но и надниква в пропастта така, че разтърсва сетивата ни.
Чувствителен, деликатен, брутален в свободата си и един от най-неконюнктурните писатели е Венедикт Ерофеев. И съвсем заслужено „Москва – Петушки“ застава сред вечните класически произведения, които винаги ще препрочитаме и слушаме. Затова тази неделя ви предлагаме да чуете драматизацията по „Москва – Петушки“ в забележителното изпълнение на Тодор Колев.
Автор на драматизацията: Ина Вълчанова.
Участват артистите: Тодор Колев, Антон Горчев, Пламен Сираков, Димитър Босев, София Кузова, Валерия Босева и Ралица Терзийска.
Режисьор: Емил Манасиев.
И последно, за доброто ви настроение, докато започне слушането, пак от Венедикт Ерофеев:
Ако на човек сутрин му е гадно, а вечер е бодър и пълен с надежда, значи е лош човек, това е сигурен признак. Ако е обратното – значи е посредствен. Добри хора, както се знае, няма.
И съвсем последно:
Като рекли всички: „Кремъл, та Кремъл!“. От всички съм чувал за него, но аз самият не съм го виждал нито веднъж. Колко пъти вече (хиляда пъти), пиян или махмурлия, съм минавал през Москва от север към юг, от запад към изток, от единия ѝ край до другия, напреко и както ми падне – и нито веднъж не съм виждал Кремъл. На, и вчера пак не го видях, хем цялата вечер се въртях около тия места и не бях кой знае колко пиян: щом слязох на Савьоловската гара, ударих за начало една водна чаша зубровка, защото от опит знам, че по-добър сутрешен лек още не е измислен... На мен все тъй ми се случва: започна ли да търся Кремъл, правя-струвам и все до Курската гара стигам. То аз всъщност тъкмо към Курската гара трябваше да поема, а не към центъра, ама все пак тръгнах към центъра, за да зърна барем веднъж тоя Кремъл: все едно, викам си, никакъв Кремъл няма да видя, ами пак до Курската гара ще стигна.
„Москва – Петушки“, Венедикт Ерофеев
Приятно слушане!