Либрето: Фердинандо Фонтана
Първо изпълнение: 31 май 1884 г., Милано.
Действащи лица:
• Анна – сопрано;
• Роберто – тенор;
• Гулиелмо – баритон.
Лесничеят Гулиелмо е поканил гости и празнуват годежа на дъщеря му Ана с Роберто. Момъкът е получил значително наследство и трябва да отиде до Майнц, за да го получи. Ана е тъжна, Роберто се опитва да я утеши, но Ана му разказва, че го е сънувала как умира. Гулиелмо благославя Роберто и младежът потегля. Следва оркестрово Интермецо. Роберто е попаднал в мрежите на самодивите. Забравил е Ана. А тя го чака. Минава лятото, минава есента... През зимата тя умира. И тогава бива припомнена една стара легенда: ако девойка умре от любов, то самодивите ще принудят момъка, разбил сърцето ѝ, да танцува, докато самият той не умре.
Гулиелмо вини Роберто за смъртта на дъщеря си и призовава самодивите да отмъстят. Роберто, който е загубил богатството си след срещата със самодивите се измъчва от разкаяние. Появява се призракът на Ана, която разказва за страданията си преди да умре. Роберто моли за прошка, но самодивите подхващат хоровод, с тях е и Ана. Повличат със себе си и Роберто и играят докато той не пада мъртъв в краката им.
