Основата, върху която се развива административно-наказателното производство, е Законът за административните нарушения и наказания, произведен през 1969 година. Той в голяма степен не отговаря на съвременните социално-икономически отношения, макар и да носи достойнството на една добра законодателна техника. Това каза за предаването „Хоризонт за вас“ Елеонора Николова – директор Центъра за превенция и противодействие на корупцията и организираната престъпност (ЦППКОП), известен като БОРКОР. Публикуван преди дни доклад на институцията констатира редица законови пропуски, които създават възможност за корупция. Тя поясни:
Констатирахме, че има разгърната много широка система от контролни санкционни институции най-малкото, защото 213 закона предвиждат такъв тип дейност. Ние сме изследвали 152 закона и отделно 85 наредби на 11 общини, защото Общинските съвети също имат правомощия да създават правила и тяхното нарушаване също се санкционира по този ред…
Най-сериозното прокорупционно място, което сме установили, е липсата на подробна уредба за реда и условията за прекратяване на административно-наказателното производство с мотивирана резолюция.
Николова обясни административния път за образуване на производствата, но отчете, че експертите от БОРКОР не са успели да видят на сайтовете на контролните институции ясен отчет колко административни нарушения са установени, по колко от тях производството е приключило с наказателно постановление, тоест с налагане на санкция, и по колко от тях всъщност производството е прекратено.
Съмненията са най-малко за това, защото точно тази резолюция не подлежи на съдебен контрол. Тя евентуално, а това също е спорно в практиката, би могла да бъде атакувана от прокурора, който осъществява контрол по законност в съответната област, но той много късно всъщност узнава за развитието на такъв проблем.
Николова припомни, че Центърът е извън политиката и не коментира идеята за интегриране на БОРКОР в единния антикорупционен орган, тъй като това е политическо решение. Тя обаче оцени като правилен подхода при изготвянето на законопроекта да бъдат поканени експерти от всички институции, които имат отношение:
По определени аналитични способи БОРКОР изработва тези доклади и предлага комплекс от мерки. Институцията, която е отговорна тези мерки да се случат, е Министерски съвет. Ние имаме светъл пример и разбира се, много неприятни примери от това, че докладите стоят, без да следват внедряване на мерките. Внедряването на мерките е този резултат, който не е видим и за който обществото всъщност дава негативна оценка, изтъкна тя и подчерта, че само от една от мерките, предложени от БОРКОР – въвеждането на електронна търговия с лекарства, постъпленията в хазната биха били достатъчни, за да осигурят издръжката на Института за 10 години напред.
Интервюто на Снежана Иванова с Елеонора Николова можете да чуете от звуковия файл.
