Чужденците могат да бъдат използвани като плашило или като боксова круша спрямо местното население, посочи в интервю за предаването "12+3" проф. Маринов. По думите му недъзите на политиката на мултикултурализма са се умножили в специфичните условия на различните общества, като най-типични са примерите в Западна Европа. Според него заради политиката на изкуствено поощряване и запазване на различията местните общества страдат от усещането, че държавата отглежда със собствените си ресурси ако не терористи, то поне потенциално враждебни хора.
Традиционното определение за ксенофобията визира ирационалния страх към чужденците, към странниците, към дошлите отвън в общността, но съвременната действителност обогатява това определение и то започва да приема смисъла на страх и омраза към различните. Към това се добавят небивалите мащаби на трансферите на хора и културни ценности в условията на глобализация, допълни политологът.
Това, което е било рядкост, днес е ежедневие, в миналото влизането на чужденец в една общност е било събитие, сега се случва непрекъснато и хората са изправени пред културен шок от сблъсъка с необичайни и неприемливи модели на мислене и поведение, подчерта проф. Маринов:
Включително в общества, известни със своята толерантност, спокойствие, гостроприемство, нарастват тези явления на притеснение, на страх, на чувството на заплаха. В основата на фобиите стои ирационален, тоест неоправдан страх, измислена заплаха.
Мигрантите се опитват да запазят в пълен размер характеристиките на своя начин на живот и оттук в редица страни на Западна Европа това желание да запазят културната си самобитност води до капсулиране, което се явява предпоставка и за негативни, опасни процеси, коментира проф. Маринов:
На свой ред пък това предизвиква посрещащото, приемащото общество, което вижда в това нежелание за пропускливост на границите между общностите опасност, вижда желание "те да си останат те", да си останат чужди.
Цялото интервю слушайте в звуковия файл.
