Това има съществено значение за общественото развитие и трансформации. В България ситуацията обаче е специфична, защото имаме стареене с много висока интензивност за кратко време, в което имаме възможност за реакция. В същото време това стареене започва по-интензивно в началото на 90-те години, когато имахме преход към модерни пазарни системи, икономически структурни промени, незрели институции, които да се справят с неблагоприятните икономически последици. Това постави едни по-високи предизвикателства пред България, защото едновременно се съчетават както неблагоприятни демографски процеси, така и необходимост от догонване на останалите страни в ЕС. Ние имаме да наваксваме много по отношение на благосъстоянието и на постигане на социални права, така че основна задача пред политиките на този етап в България е не просто да запазим съществуващото икономическо благосъстояние и съществуващите постигнати социални права.
Основните причини за остаряване на населението са по-малкият, под възпроизводствения минимум, коефициент на плодовитост, добави още гл. ас. Черкезова:
Това означава, че средно на всяка жена хипотетично се пада по едно дете и половина, което не е достатъчно, за да можем да постигнем нивото на възпроизвеждане на населението. На второ място намалява фертилният контингент, т.е. този контингент от жени между 15 и 49 години, при които е най-вероятно да се случи раждане.
Цялото интервю с гл. ас. Стоянка Черкезова можете да чуете от звуковия файл.
