ЕС в момента произвежда своите нови политически форми, а България отново се прославя като забравена, глуха амазонска провинция, подчерта Валентин Вацев:
Ние не сме добри членове на ЕС, защото не знаем какво става там, не ни интересува и чакаме само да дойдат парите. Това е паразитичен тип членство. Ние не сме полезни в процесите на възраждане, развитие и и реконструкция на новите политически форми на европейския живот. За съжаление.
От членовете на ЕС се очаква не да ипотекират суверенитетите си, за да получават дивиденти от това местните елити да ги хранят безконтролно, а нещо ново и новото го произвеждат в момента. Нашите са храненици на старото статукво, което си отива и затова издават такива неприлични звуци и миризми и се държат странно, дори понякога и смехотворно.
Продължава разпадането на стария ЕС и се появява новото - новото ляво, новото дясно, което е ужасно интересно. Всяка от големите европейски страни е ужасно интересна с вътрешните си тенденции, категоричен бе анализаторът:
С Франция стана каквото стана - Франция обещава да бъде нова държава, с нов президент, но все още не са казали в какво ще се състои новото. Англия уверено върви по пътя си на отделяне, Брекзитът е актуален, реален и продуктивен. В Германия също има един тежък нерешен проблем - как ще живеят с културата "Меркел" по-нататък, след като тя вече е изчерпана. Човекът не е изчерпан - тя може да управлява още три мандата, но културата "Меркел": това е особеният тип съчетаване на източна политика от досегашен тип, със зависимост от Държавния департамент. Това вече е към края си.
Относно ракетните изпитания на Северна Корея и напрежението в Далечния Изток Валентин Вацев отбеляза:
Експертите в САЩ осъзнаха, че севернокорейският проблем не се решава с големия чук. Експертите обясниха това на съветниците на Тръмп, а в момента съветниците на Тръмп обясняват на самия Тръмп, че едно е да удряш по масата, да дрънкаш оръжие, да се заканваш, друго е да решаваш проблема. В днешното си състояние корейският проблем няма решение. Ако под решение се разбира прекъсването на ядрената програма – това няма да стане по никакъв начин. Севернокорейското ръководство не може да забрави съдбата на Кадафи – единственият политик, който се отказа от ядрена програма и четири години по-късно вече нямаше Кадафи, нямаше Либия. Има една територия, където всички се опитват да избият всички.
Драматизмът на севернокорейския казус идва не толкова от това, че начело на двете страни стоят хора с ярки лични особености. От друга страна, структурно, исторически, сегашната ситуация в Северна Корея не е страшна, ако на някого от двамата не хрумне някаква генерална глупотевина.
Съвсем до скоро, допреди десетина години, Америка нямаше нужда от блестящ ум в овалният кабинет, за да решава проблемите. Щастливите години на Америка бяха, когато тя работеше като идеална, съвършена, безлична, бюрократична машина за взимане на решения. Американската политическа система е предвиждала възможността президентът да е идиот, да полудее или да се хвърли от прозореца, но тя ще работи. Сега не съм сигурен, че продължава да е така.
Цялото интервю чуйте в звуковия файл.
