Там сме набутали някакви тонове информация. От цял свят гледат как да освободят децата от тези неща - нямат ранички, имат едно таблетче, учат едни хубави неща, пеят песнички, бягат, радват се...., а ние тук ги мъчим с някакви знания които датират от 16-17-18 век, които изобщо няма да им трябват за нищо. Законът на Нютон е голяма работа, но в ежедневието, освен напролет като се стопи снега и падат шушулките - трябва да знаят с каква скорост, с какво ускорение ще падне шушулката... Докато ключови неща като характер не само ги няма в закона (за образованието - бел. ред.), но и не ги практикуваме.
Ако се обърнем към историята на образованието във всички култури и епохи допреди 100-150 години това е било основно - формиране на характера. Разказвали са им истории, приказки, поуки, чели са Библията, Корана./..../.... Но във всяка култура примерно от 3000 години преди новата ера до 18-ти век основното е било да им се формира характера - децата да излязат от тези места, където ги учат, такива силни, успешни. Преди 100 години нещо стана и започнахме да забравяме за характер, за ценности, за вяра и започнахме да трупаме някакви знания.
Характерът трябва да отиде много високо в ценностите на нашето образование и ние психолозите сме готови да съдействаме, но нещо не ни слуша никой, отбеляза още психологът. Той коментира още:
Могат и нашите слушатели да проверят. Изтеглете отнякъде новия закон (за училищното образование - бел. ред. )../../. напишете там на търсачката "характер" и вижте какво ще ви излезе - от 55 000 думи няма такава дума ( всъщност среща се в два контекста - "престъпление от общ характер", но това е друго). Тоест излиза и в буквален, и в преносен смисъл, че нашето образование е без характер.
Цялото интервю може да чуете от звуковия файл.
