Според българските еколози последствията от споразумението ще са подчертано негативни. Ивайло Петров:
Основните проблеми, които ние виждаме със споразумението, са по две линии. Първата е липсата на демократичност в самото споразумение. Само за пример ще дам - още в процеса на разработването му и одобряването му нямаше гражданско участие, не беше дискутирано, преди то да бъде финализирано.
В България можем да кажем, че споразумението беше почти недебатирано. Практически липсва дори един анализ на ефектите, било то икономически, било то социални, било то екологични от споразумението, въпреки това вкупом беше обявено за много полезно за България. Единствената официална комуникация беше свързана с темата за визите, която всъщност изобщо не е предмет на споразумението.
Какво да очакваме и поставена ли е България пред свършен факт с проведеното вече гласуване в Европейския парламент, обясни холандският професор Лорънс Санкерсмит, преподавател по право и международни отношения:
Има две възможности за прекратяване на СЕТА. Едната е - правителствата като българското да не ратифицират споразумението, а да отлагат ратификацията му до безкрайност. Така ще имаме тази временна СЕТА, което имаме в момента, без арбитражни механизми, и там може да се отлага до неопределен период.
Другата възможност е за вето. Правителствата могат да налагат вето. В този случай това означава край на СЕТА в сегашната й форма, но в този случай ми се струва, че Европейската комисия ще се опита да приеме ново споразумение, което да е вече по-ограничено.
Според еколозите и противниците на СЕТА чрез арбитражите големите компании могат да притискат националните правителства, законодателните норми и дори да въздействат на съда. Опасенията са от специалния статут на големия бизнес - това, че само компаниите могат да задвижват тези арбитражи, каза професор Гюс ван Хартем, преподавател по международно и административно право в Канада:
Опасността от тези арбитражни механизми върви в две посоки. От една страна е финансовата опасност, това, че може да се наложи държавите да плащат огромни компенсации на компаниите, както и това, че самите процедури, които трябва да бъдат заплащани от правителствата, са много скъпи. Но от друга страна произтичат и заплахи от това, че правителствата започват да се страхуват, че би могло да бъдат открити подобни процедури срещу тях.