Не само 150-годишнината от рождението на Максим Горки е причина режисьорът професор Красимир Спасов да постави творбата, която е отлежавала в „режисьорското му чекмедже“ поне десетина години:
По различни обстоятелства не можа да се появи на сцената на театрите, в които съм я предлагал. И ето че дойде моментът, в който директорът на Народния театър господин Донкин любезно ми предложи да я включа в репертоара.
Спасов е озаглавил спектакъла по пиесата на Горки „Чудаци“ „Чаровно лято с неизбежните му там неприятности“ и разкрива, че по времето, когато младият Горки създава текста си, е под прякото въздействие на Чеховата драматургия, но по думите на българския режисьор е сътворил „талантлива компилация“ между „Вуйчо Ваньо“ и „Чайка“.
Според Спасов Горки се стреми да въвежда новите правила на театралното изкуство, чиито пионер е Антон Павлович Чехов.
В пиесата, наред с любовните трепети и истории, са вградени и други сериозни теми и въпроси, сред които: какво е състоянието на интелигенция, какво е мястото ѝ, какви са функциите ѝв момента и какъв е смисълът на живота, на творчеството и др. Отговорите на тези въпроси имат проекция и днес, след толкова много години, заключава Спасов:
И ние сме принудени по нов начин да интерпретираме този текст. Там е работата, че интелигенцията в съвремието е детронирана от така наречената „висока обществена трибуна“. Изместена е от политическата класа. За съжаление е твърде егоцентрична, твърде откъсната е от обществото, от народа си. Твърде е склонна към конформизъм…“
Цялото интервю на Донка Стамболийска с режисьора проф. Красимир Спасов можете да чуете от звуковия файл.
