Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Политологът Димитър Димитров коментира в ефира на "Хоризонт" въпроса за това трябва ли да се откажем от въвеждането на машинното гласуване и защити тезата си, че машинният вот е разточителство, което не ни е необходимо. Анализаторът подчерта, че не е променил мнението си, което е изразявал още от началото на дебатите "за и против" машинното гласуване, като го определи като "излишен лукс":
При мен нищо не се е променило от самото начало на дебата преди около 4 години. Винаги съм казвал, че машинното гласуване е един не много разумен начин да се похарчат 10-15, а може би и повече, милиона лева, защото все пак ще трябва да се поддържат тези машини. Мога да приема - знаете какъв е основният аргумент, свързан с машинното гласуване, че не се отчитат винаги много коректно бюлетините, в частност, разбира се, и тогава когато има преференция - и мога да приема аргумента, че примерно 5 или 10 хил. бюлетини са отчетени не по начина, по който са подадени или каквото е било намерението на гласоподавателя. Но този тип корекции в начина на отчитане на бюлетини е напълно възможно да бъде направен по-точен, по-надежден с промени в начина, по който работят секционните избирателни комисии - със сравнително прости мерки. Един доста конвенционален начин да се постигне по-голяма надеждност на отчитането на резултатите - вместо това, разбира се, предложението да се похарчат, споменах вече какъв би бил бюджетът, толкова пари за нещо, което за мен наистина е излишен лукс.
Анализаторът припомни и важните аргументи, свързани със сигурността и гражданския контрол на машинния вот:
В много правни школи се приема, че между начина на изразяване на волята на избирателя и нейното отчитане не бива да стои сложна технология, която не подлежи на човешки контрол - става въпрос за контрол на хора със средни възможности и без много специално технологично знание. Повечето страни, в които по различни причини - Ирландия, Германия и така нататък, е забранено машинното гласуване, се приема, че това е водещ мотив - тест, всеки да е в състояние или мнозинството от избирателите да бъдат в състояние рационално да могат да извършат контролна проверка.
Политологът посочи и конкретни ситуации, когато машинното гласуване, според него, би било полезно:
Ако бъдат създадени големи избирателни центрове, в частност това се отнася най-вече за гласуването в чужбина, е напълно възможно при 2-3 хиляди избиратели да се използва машинно гласуване, просто защото това има очевиден рационален мотив - преброяването на 2000 - 3000 бюлетини е различно от преброяването на 200 или 300.
Във връзка с въпроса трябва ли да се откажем от машинното гласуване Димитров коментира:
Със сигурност трябва да се откажем от всякакви идеи, които са за всички - например електронно гласуване за всички, машинно гласуване за всички. Това просто няма смисъл. Добре е да се правят пилотни проекти, повтарям, да има машинно гласуване, при условие че направим секции, в които ще гласуват 3000- 5000 души - най-малкото е рационално такива избирателни центрове да функционират в Лондон, Берлин - в големите градове, в които наистина има по около 10-15-20 секции и където гласуването по много причини не може да бъде считано за гласоподаване в същите условия, в които се гласува в страната.