Политическите скандали са, бих казала, неизбежна практика във всяка страна. Парадоксално, даже колкото по-демократични са страните, толкова по-отворени са те към скандали, но невинаги скандалите трябва да водят до тези запушени ситуации, както става у нас. Покрай многото запушващи, да не забравяме, че някои все пак доведоха до резултат. Примерно преди оставката на Антон Тодоров, позитивен факт на една гражданска мобилизация на журналисти, интелектуалци, беше подписката срещу Антон Тодоров начело на Комисията по досиетата. Което е един важен пример, което, не трябва да пропускаме, че един здравословен натиск на гражданското общество върху политическия елит понякога може да даде резултат.
Това, което е емблематично за нашия политически пейзаж, е и политическа грешка, която да се следва от катарзис, от разкаяние, от израстване на политика, който е направил грешката и поемане на нов път, това за момента не виждаме по никакъв начин, нито обещания за това да се случи. Това показва, че политическите скандали у нас нямат оздравяваща сила. А те имат една доста деструктивна сила.
Анна Кръстева коментира и кой има интерес от политическа криза у нас:
Ако има партия, която има интерес от кризата в този момент, тя би била недокрай българска партия, защото сме на броени месеци от председателството и бихме пратили един изключително лош сигнал не просто към европейските си партньори, а към самите себе си, че не можем да направим разлика между моментите, в които може да се клати кораба на държавата и моментите, в които трябва да има обединение в рамките на една обща цел. Всяка опозиция е заинтересована да критикува толкова мощно управляващите, колкото иска, но въпросът е, ако може, тази критика в момента да стане градивна, нещо, което не виждаме.
Кръстева посочи, че в диалога президент – ГЕРБ и двете страни допускат грешки:
Трябва да признаем, че в този доста конфронтационен диалог няма добри и лоши. Виждаме грешки и от двете страни. Виждаме грешки от страна на президента, който доста навлиза, особено с поръчките на самолети, в територията на изпълнителната власт. Защото личната компетентност на държавния глава, преди да стане президент, няма отношение към сделка от изключителна важност за националната сигурност, която е изцяло от прерогативите на изпълнителната власт.
От другата страна виждаме това желание да се припознава като президентска една институция, която не е президентска, тя е общонационална, какъвто е Националния консултативен съвет. Ако нашите управляващи искат ние гражданите да бъдем съвестни и отговорни граждани, по същия начин нашите политици трябва да участват отговорност във формите на консенсус, на диалог и на национално отговорни политики, какъвто е Националният консултативен съвет.
Интервюто на Людмила Железова с проф. Анна Кръстева можете да чуете от звуковия файл.
