Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Преди седмица България беше домакин на 11-ата европейска среща по пещерно спасяване. В проявата взеха участие представители на пещерно-спасителски организации от Австрия, Великобритания, Италия, Полша, Португалия, русия, Словения, Сърбия, Турция, Унгария, Хърватска и Швейцария. Една от важните дискусии в рамките на тази европейска среща беше подобряване на сътрудничеството на оперативно ниво между пещерно-спасителските организации и властите. Подобна дискусия се провежда за първи път в България. Надеждата е тя да стане отправна точка за последващи дебати, при които статусът на пещерния спасител-доброволец да бъде регламентиран.
Антония Влайкова – председател на Европейската комисия по пещерно спасяване към Европейската федерация по спелеология, сподели за предаването „Преди всички“ по „Хоризонт“, че в момента пещерните спасители у нас са изцяло доброволци. Когато се налага спасителна операция, те сами заплащат транспортните си разходи
Какви проблеми могат да бъдат срещани? В момента, в който доброволецът бъде повикан и трябва да напусне работното си място, няма по никакъв начин защита от работодателя какво може да се случи. В някои от европейските страни това е уредено по следния начин – на работодателя се заплащат дните, в които доброволецът е извършвал такава дейност. Говорим не просто за доброволческа дейност, къде се отива някъде да се помогне, а за такава, която е животоспасяваща, която е суперважна и е строгоспецифична. Хората са дълбоко профилирани, изискват се години обучение и квалификация.
За щастие не е имало случай на уволнен пещерен спасител у нас, допълни Влайкова и подчерта, че доброволците в пещерното спасяване си сътрудничат добре с ГД "Пожарна безопасност и защита на населението", но все още статутът им не е регламентиран.
