- Как бихте коментирали този висок процент на автоцензура сред журналистите ( 26,3% според изследването на АЕЖ)?
- Няма автоцензура, това е самозаблуда. Автоцензурата е фактически съобразяване с някаква цензура. Никой сам няма да си отреже главата. Казва се автоцензура, в смисъл, че няма да им се напомня, но те някъде журналистите са се изправили пред проблема, и после вече го приемат като част от професията, затова да спазват някаква граница да говорят.
Журналистическата професия е една от важните градски професии, която задоволява човешко право - правото на информация. Както лекарите - правото на живот, както адвокатите юристите защитават редица права на човека, така и журналистиката защитава едно човешко право и затова е много съществена за живота в модерния град. Без журналистика хората са лишени от граждански права, които стъпват на правото на информация.
За разлика от другите две професии, тази се прави под натиск. Властта - и политическата, и икономическата, непрестанно има скритата цел да натисне журналистите да не си свършат докрай работата,и да не си я свършат така, както изискват професионалните стандарти, а по-скоро в защита на едни или други техни частни интереси. А на всичкото отгоре това продължи да се нарича журналистика и да се представя за обективно отразяване на социалната действителност.
- Как според вас трябва да се промени закона и медийната регулация?
- Когато има натиск, мерките могат да бъдат в две посоки. Първо, ние сме работили в тази посока да се ограничава натискът и това става главно чрез закон, т.е. законът да се формулира така, че да пречи на политиците да оказват натиск. В момента според Закона за радиото и телевизията медиите са независими и се регулират от независим регулатор, а не от политици, както е било преди. Със закон можеш по някакъв начин да облекчаваш натиска, но донякъде и доста трудно.
Другата посока е: самите журналисти да не поддават на натиска. Техните сили да ги укрепиш, съпротивата на материала. И тука няколко неща са много важни - първо образованието. Специализираното образование. Има нездраво подценяване, но образованието създава репутация, не е непременно по журналистика. На второ място са индивидуалните авторитети в професията, не така журналисти - като някаква мъглява общност, а като индивидуален авторитет да се открои. На трето място е откровеността . Колкото повече журналисти успяват по един или друг начин да дадат сигнал за това, че са обект на натиск, толкова повече натискът върху тях намалява. За съжаление това е трудно и те трябва да бъдат окуражени в това да говорят. Наблюдавали сме го много пъти. Журналистите трудно говорят реално за ситуацията си.
- Как си го обяснявате?
- Има много медии и голяма част от тях се издържат от собственици, които печелят парите си от друго. И за тях, за да ги вкарат в медиите те започват да имат много претенции към журналистите. И те знаят, че ако не ги изпълнят, ще отидат на свободния пазар на труда. Обяснявам си го със социална принуда.
Според Георги Лозанов липсата на плурализъм в медиите и възможността много медии да имат един собственик се отразява на качеството на медиите и професията девалвира. Освен това монополизацията на медийния пазар дава възможност на собствениците на частни медии да не са коректни към журналистите като сключват трудови договори с минимални възнаграждения, забавят заплати и възлагат твърде много длъжности на един човек. Затова според доц. Лозанов концентрацията на медийния пазар трябва да се намали, както е в други страни.
- Навсякъде в по-развитите държави се е случило те и затова са по-развити. Аз затова от много години пледирам за т.нар. прагове на концентрация, които да влязат в закона да бъдат специализирани. Сега концентрацията на собствеността на медиите се регулира от Закона за защита на конкуренцията, но той не е специализиран закон и там не могат да се хванат най-различни особености, свързани с медиите. Например, колко телевизии можеш да притежаваш, колко вестници и колко сайта.
- В България колко можеш?
- Нищо не е казано ясно и достатъчно ефективно. Така че практически в България може всичко. А още повече, че собствеността вече не е толкова съществена, това е минало. Сега много по-важни са начините на финансиране. Един може да е собственикът, а финансирането да е съвсем друго. Така че ние изпуснахме въпроса да осигурим плурализъм на собствеността.
Плурализмът на собствеността на медиите е много важен, защото тази професия се осъществява под натиск. Журналистът, за да може да е добър журналист трябва да не се поддава на този натиск. Тогава най-вероятно рано или късно ще го уволнят, добрите журналисти ги уволняват. Но е много важно, когато те уволнят, ти като почукаш на съседната врата да не ти отвори същия собственик . Затова фактически е много важен плурализмът на собствеността, защото той е в основата на плурализма на съдържанието. За да имаш смелостта да не се поддадеш на натиска и когато отидеш при конкурента, той да те приеме и вече носейки славата на журналист с индивидуална позиция.
