Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Няма вопиюща нужда от създаване на нови структури, създаване на нови материално-правни разпоредби, свързани с корупцията. Това не означава, че няма място за усъвършенстване, но вероятно един от основните мотиви да се стигне и от управляващи, и от опозиция до идеята да се предлага нов антикорупционен орган е свързан с кризата на доверие в сега действащите институции, в тяхната работа досега. Целият въпрос е дали и доколко, когато се казва "ще създаваме нова структура", е направен ясен анализ на това как са работили досега онези структури, които ще бъдат консолидирани в един бъдещ нов единен антикорупционен орган, какви са били техните практически проблеми или пък положителните страни в тяхната работа. Аз мисля, че такъв анализ не е правен. Това каза за предаването "12+3" по "Хоризонт" юристът Борислав Цеков, доктор по конституционно право, по повод разглеждането в НС на двата антикорупционни законопроекта.
Когато говорим за такъв тип институция, е важно да видим кое е било доброто, за да не се разпилява административният капацитет, да бъде то вплетено в новия антикорупционен орган. Аз мисля, че като цяло такъв детайлен анализ, включително и от гледище на ефективност бюджетна, не е правен, но то пък кога ли у нас подобни неща са правени. Двата законопроекта имат плюсове и минуси. По-добър в някаква степен, от правно-техническо гледище, е законопроектът на Министерство на правосъдието, но се надявам, че при изпитаната процедура за обединяване на законопроекти и двата ще бъдат приети на първо четене и ще има една достатъчно сериозна, а не претупана дискусия между двете четения, така че да се приеме нещо добро.
Необходим е баланс при назначенията в новата институция и ефективен контрол върху дейността ѝ, който да е кредибилен за обществото, изтъкна юристът. Той даде за добър пример назначението на главния секретар на МВР – с предложение на МС и указ на държавния глава. Парламентарна комисия на паритетен принцип, оглавявана по правило от представител на опозицията, пък би била добър вариант за осъществяване на парламентарния контрол върху новата институция, основно в посока бюджетна ефективност и защита на правата на гражданите. Цеков изтъкна, че подобен модел работи в САЩ, Европа и Русия.
За мен са два ключовите въпроси - ефективност и контрол. Ако ефективността е свързана и с това да се прецени капацитета на сега съществуващите структури и да се прелее по един достатъчно адекватен начин, а не механично да се залепят тези институции в новия орган, то въпросът за контрола върху бъдещия антикорупционен орган "Кой контролира контрольорите", е ключов. Тук и двата законопроекта, особено този на правителството, не предлагат най-балансираните решения. Особено идеята едно парламентарно мнозинство, което и да е то, с механичната гилотина на своето партийно решение да избира целия антикорупционен орган като състав, като председател, според мен, е неработеща и зарежда бъдещата дейност на този орган с много недоверие от гледище на неговата безпристрастност.
Интервюто с Борислав Цеков чуйте в звуковия файл. Борислав Цеков
