Интервю на Таня Величкова с Аделина Марини и Катя Кръстанова
Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Глобалната кампания "Аз също" набира все по-голяма популярност. В рамките на инициативата жени дават знак в социалните мрежи, че са били жертви на сексуално насилие или тормоз, като използват хаштаг Me too. С надпис "#metoo" се разрази и вълната от недоволство в интернет пространството, започнала около скандала с филмовия продуцент Харви Уейнстейн.
Кампания за солидарност с пострадалите, която окуражава онези жени и мъже, които досега не са имали смелост да говорят за проблемите си, стигна и до Европейския парламент по две линии - чрез дебат, който трябва да сложи фокус върху темата, но и да набележи мерки за справяне с проблема, както и чрез разкритията на "Сънди Таймс", че в самия ЕП младите асистентки често са обект на сексуално насилие от страна на евродепутати.
До момента 87 жени от най-различни европейски институции са споделили историите си, както и шестима мъже, обясни в интервю за предаването "Преди всички" журналистът Аделина Марини - главен редактор на електронното издание euinside.eu: По данни на Европейската агенция за основните права 62 млн. жени в ЕС са били жертва на сексуално насилие.
Кампанията създава един добър импулс, тъй като отдавна, например, половото равенство е основен приоритет на ЕС, но някак си отношението по тази тема е като към нещо, което е извън нас - една далечна европейска тема, която не ни засяга. Но мисля, че "#metoo изпълни тази тема със съдържание, добави Марини.
Създава се една креативна енергия, но и много зависи до каква степен едно общество е зряло за такъв тип дискусия, подчерта още журналистът.
Кампанията "Аз също", инициирана от американската актриса Алиса Милано, не е в публичния фокус на България, но място за подобна дискусия в обществото има. Това коментира в ефира на "Хоризонт" Катя Кръстанова от асоциация "Анимус", занимаваща се от дълги години с проблема сексуално насилие: Изключително трудно се говори в България за сексуалното насилие, а що се касае до сексуалното насилие на работното място, свързано с кариерното развитие - пълно мълчание има по този въпрос.
Един единствен център за жертви на сексуално насилие за спешна и всеобхватна помощ има в България и той е на територията на Бургас, който работи денонощно. Самият факт, че има само един център, който да е по такъв начин адекватен на грижата за жертвите, показва, че ние сме изключително неподготвени какво да говорим, така и да помагаме, уточни Кръстанова, според която:
Необходима е държавна политика - затова е и толкова сериозна борбата за ратифициране на Истанбулската конвенция, тъй като тя би ангажирала България с политика по този въпрос.
Подробности за Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба срещу насилието срещу жените и домашното насилие, известна още като Истанбулската конвенция, тъй като финалният ѝ текст е одобрен в Истанбул през 2011-а година, както и каква е хърватската гледна точка по нея - чуйте от звуковия файл.