Актьорът от Народния театър Валентин Танев навърши 60 години. За юбилея си той направи един театрален маратон по сцените в София с осем различни спектакъла. Нарича тези постановки срещи – учители, защото са свързани с общуването му с различни театрални режисьори и актьори, от които е научил нещо ценно.
След завършването на средното си образование Валентин Танев за малко да стане инженер. Дори учи две години във ВМЕИ във Варна, но разбира, че това е грешка и кандидатства във ВИТИЗ /сега НАТФИЗ/. Приемат го чак на третата година и попада в класа на проф. Крикор Азарян, Иван Добчев и Тодор Колев. Оттогава започват и големите уроци в неговия професионален път, сподели актьорът в „Нощен Хоризонт”. Нарича Крикор Азарян свой „духовен баща”. Той го научава на така необходимия в професията анализ - нещо, което и до днес му помага в театъра. Иван Добчев му дава знанието за действието на сцената, а Тодор Колев го запознава със занаята. С него дори са играли заедно в пиесата „Умирай лесно”, която за 7 години има 400 представления. После идват другите „учители” от професионалната сцена. Първоначално в Сливен, където Елена Цикова, директор на театъра и режисьор, го разпределя в различни по своя характер роли, за да се развие разностранно. Режисьорът Слави Шкаров му дава важния урок, че всяко нещо трябва да се прави с любов, иначе няма смисъл. След това са режисьорите Борислав Чакринов, Маргарита Младенова, Леон Даниел, Теди Москов, Александър Морфов и т. н., и т. н. За Валентин Танев особено важно е да откриеш ценното от всеки и да го приложиш в професията.
Преди години Валентин Танев застава и от другата страна на сцената – като режисьор. Вече има 7- 8 постановки зад гърба си. Сега е замислил нов проект, който ще бъде реализиран в най-скоро време.
В момента можете да гледате Валентин Танев в 11 спектакъла, които се играят на различни сцени в София. Освен това пътува и играе не само извън София, но и в чужбина. Постановките „Лазарица” и „Фенове”, в които участва, са на сцената над 10 години. След всяко едно представление на тези спектакли той отслабва с килограм и половина. Създава ролите си по различен начин. Търси „прототипи” сред хората по улицата или познатите и приятелите. Понякога един негов образ събира интересните черти от един или двама човека. За образа във „Фенове” му помага снимката на един футболен фен от Хасково. И се гримира като него. Това отключва и образа. В спектакъла на Лилия Абаджиева „Краят на играта”, където играе сляп човек – два часа не си отваря очите на сцената, за да се възбудят другите му сетива и да се потопи в ситуацията.
Напрежението и натоварването на сцената са огромни. И Валентин Танев се разтоварва с йога, джогинг или разходки сред природата. Обича да контактува с нормални хора. И има много такива приятели. Цени онези, които държат на честта, достойнството и дълга. Обича музиката и цени труда на музикантите. Свири на кларинет и китара. Пак театърът е в основата на тези му умения. Но предпочита да свири, когато се чувства спокоен, свободен, когато часовникът „не цъка”, което не му се случва много често. Винаги е много зает и дори си прави план за деня. Но най-ценно за него е семейството. Отделя всяко свободно време на съпругата, децата и двете внучки. Децата са в чужбина и контактува с тях чрез Skype, но те си идват, а и той пътува до тях. Но дори да е свободен само половин час – посвещава го на семейството.
Валентин Танев смята, че нивото на българския театър в момента е средно европейско. Необходимо ни е още малко професионализъм, казва актьорът. Призовава младите да внимават – да не се подхлъзнат по славата. Мисли си, че проблемите в актьорската гилдията са финансови, творчески, свързани с реализацията, със суетата и завистта. Но обобщава, че това се наблюдава не само в гилдията, а и в цялата държава.
В края на нашата среща Валентин Танев се обърна към своите колеги и към публиката с едно голямо и сърдечно „БЛАГОДАРЯ!”
