Две идентичности живеят във всеки преселник - на мястото, където се е родил и на мястото, към културата, на което трябва да се присъедини. На легендарния диригент на Армейския оркестър на Израел се падна още по-трудна задача: да бъде един от строителите на националната идентичност на нововъзродена държава, създадена от изселници, при това да вгради в нея много от качествата, които е донесъл от своята родина: трудолюбие, толерантност, частност и съпричастност към другия. Това подчертаваха всички, дошли на краткото тържество по случай откриването на паметната плоча посветена на Зико Грациани. Всеки от по-старото поколение на Израел има своя случка свързана със срещата си с уважавания диригент, независимо дали е бил сред изпълнителите или е бил сред слушателите му.
Легендарен е фактът как за една нощ диригентът е трябвало да открие нотите на химна на Египет, държава с която до този момент Израел е бил във война, а тогава още не е имало интернет. Трябвало да се оркестрира, да се размножат нотите и да се разучат. На сутринта пристигнал Ануар Садат - първият арабски лидер, направил официално посещение в Израел. От тогава Военният оркестър пази и репетира химните на всички държави, които все още не признават Израел, защото на Близкия Изток обратите в политиката винаги са възможни. Заради невероятните качества на оркестъра, в който свирят само срочно-служещи войници, много от които след това стават световноизвестни творци, той е гастролирал из цял свят, включително в зала "Олимпия“ в Париж.
Според кмета на Тел Авив Рон Хулдаи, който откри паметната плоча, да се попадне в оркестъра на Грациани е било по-трудно отколкото да се спечелят кметски избори:
Свиря на флейта. След жесток конкурс ме приеха в Армейския оркестър при Зико Грациани. Това бе голямо признание за мен. Радвах се дори повече от победите на изборите по-късно. Зико ми даде самочувствието да приемам по-късно поканите да свиря на оперни представления на открито в Тел Авив. Най-голямото ми постижение е участието ми с Израелската филхармония под диригентството на великия Зубин Мета. Мисля, че малко кметовете на големи градове в света могат да се похвалят с такова нещо. Дължа го на Зико.
От звуковия файл можете да чуете целия репортаж на Искра Декало.
