След руската програма, с която откриха новия си сезон, и триумфа на пианата, отбелязал 20-та годишнина на фестивала „Пианисимо“ преди две седмици, в петък вечер радиосимфониците и техният нов главен диригент Марк Кадин ни обещават нови емоции. Акцентът в тях ще бъде родното, българското, тъй като половината от програмата е съставена от българска музика. Ще имаме и удоволствието да станем първите слушатели на премиерната творба на Теодосий Спасов – неговият концерт за кавал, кларинет и оркестър (разбира се – с участието на самия автор като изпълнител!), а във втората част на концерта ще ви настроим „танцово“ с произведения от Золтан Кодай и Антонин Дворжак.
Симфоничната сюита „Тракийски танци“ на композитора Петко Стайнов е сред най-популярните и обичани български музикални творби. Нещо повече – тя отдавна се е превърнала в емблема, а темите ѝ ( особено темата на Ръченицата!) определено събуждат в нас редица асоциации. Сюитата е първото симфонично произведение, написано от Петко Стайнов след като той завършва Дрезденската консерватория. Първоначалното ѝ име е „Български танци“ и тя е предназначена за малък камерен оркестър, какъвто е бил симфоничният оркестър по това време в родния град на композитора - Казанлък. Петко Стайнов пише тази сюита в края на 1924 и началото на 1925 г., след като се завръща в Казанлък. Тя се състои от три части „Пайдушко хоро“ (в 5/16), „Ръченица“ (в 7/8) и „Хоро“ (в 2/4). През 1926 г. Петко Стайнов се установява в София и там преработва сюитата. Тя е допълнена с последната, четвърта част „Мечкарски танц“ (понастоящем тази част се изпълнява втора в сюитата). Първото изпълнение на „Тракийски танци“ е на 4 януари 1927 г. от Народния филхармоничен оркестър с диригент Тодор Хаджиев, а окончателно тя е завършена през 1928 г. „Тракийски танци“ става част от програмите на симфоничните концерти в България. На 10 септември 1971 г. в Народната опера в София, „Ръченица“ е поставена като едноактен балет. Либретото и хореографията са на Асен Гаврилов.
За своята нова творба – „Концерт за кавал, кларинет и оркестър“, композиторът Теодосий Спасов казва: Концертът възникна по молбата на Илиян Илиев, един от най-добрите български кларинетисти. Той пожела да помисля за един концерт – и аз го мисля от 1999 година! И ето дойде времето… Бих желал тази творба с нещо да напомня онези малки концерти на Вивалди, които се слушат лесно, очароват и не ни натискат със своето времетраене. Музика за слушане и за радост на нас самите и на публиката. В концерта не исках да има надсвирване, а да има един полет, това типично вивалдиевско пулсиране на ритъма и в щрайха. Разбира се, моята музика съдържа искри от фолклора – това, което обичам, с което съм израснал, което съм учил. И мисля, че е хубаво да ги има винаги в музиката, която се създава тук под небето на България, на земята на България.
„Танци от Галанта“ на Золтан Кодай са създадени през 1933 година по повод 80-ата годишнина на Будапещенското филхармонично общество. Те се базират върху фолклорна музика от Галанта - област, която в днешно време е част от Словакия, и в която Кодай е живял няколко години. За своята творба композиторът казва: По онова време там имаше прочута циганска група и това беше първата „оркестровата звучност“ , достигнала до детските ми уши… Около 1800 сборника с унгарски танци са публикувани във Виена, и сред тях има и няколко танци от Галанта… Именно от тези стари сборници композиторът е взел главните теми за своята творба. Повечето от пиесите са издържани в т.нар. стил „вербункош“ – възникнал първоначално като военно-строева музика. Но ако трябва да погледнем по-обобщено, тези танци са в духа на началото на 1800 година. Кодай смята това свое произведение за своеобразно продължение на създадената през 1927 година клавирна сюита „Танци на Марошсек“.
„Славянски танци“ са едно от най-известните съчинения на Дворжак. Те представляват сборник от 16 пиеси, издадени в два тома през 1878 (опус 46) и 1886 (опус 72). Написани са първоначално за пиано на четири ръце и почти веднага са оркестрирани от автора, като в днешно време се изпълняват предимно в оркестровата си версия.
Идеята за създаване на сборника идва от издателя Зимрок, публикувал „Моравските дуети“ на Дворжак през 1877 година. Той предлага на композитора да напише цикъл от национални произведения за пиано по примера на „Унгарските танци“ на Брамс. Самото название на новия сборник – „Славянски танци“ – принадлежи на Зимрок. Дворжак приема предложението и за кратко време от средата на март до 7 май 1878 създава първата серия „танци“. Както и при Брамс, неговите също са за четири ръце. За този си труд Дворжак получава всичко на всичко 300 марки, но за него по онова време това е доста сериозен хонорар и младият композитор му се радва извънредно много. Публиката приема сборника с възторг. През пролетта и лятото на същата година Дворжак го оркестрира и „Танците“ с огромен успех се изпълняват из цяла Европа. Зимрок настоява за продължение и въпреки че Дворжак предпочита в момента да се заеме с „нещо по-сериозно“, след настойчиви разговори с издателя склонява и през месец юли 1886 се появява и втората серия на „Танците“ ( опус 72) , която отново е за пиано на четири ръце.
В писмото си от 21 октомври Зимрок съобщава, че сборникът е излязъл от печат и настоява танците да бъдат оркестрирани. Те са толкова хубави за оркестър, че човек не може да си ги представи иначе – казва издателят. – Ако не го направите сам, ще бъда принуден да помоля някой друг да го стори вместо вас. И… през месец декември Дворжак завършва оркестрацията и на втората серия танци. И до днес „Славянските танци“ са сред най-обичаните и изпълнявани оркестрови пиеси по света.
