В никакъв случай не може да бъде загуба на време, защото това е един от ключовите инструменти в парламентаризма, инструмент, с който опозицията има думата. Целта на вота на недоверие не е да падне правителството, това много рядко може да се случи, но по-скоро става въпрос за това да се посочат определени проблеми, да се даде оценка на действията на кабинета и да се посочат и алтернативни политики, от една страна. От друга страна, вотът на недоверие е инструмент, с който опозицията търси евентуални партньорства и от тази гледна точка има своята чисто политическа логика.
Според Страхил Делийски вероятно в този случай обаче няма да бъдем свидетели на нови партньорства:
Едва ли това може да се случи, защото горе-долу сме наясно със заявките на различните политически сили, но пък темата за корупцията, по която евентуално ще се поиска вот на недоверие, е остра, остро присъства в публичното пространство, от нея се интересува голяма част от обществото и вероятно БСП иска да се позиционира като бореца срещу корупцията и посланието очевидно е: "Ако не подкрепите този вот на недоверие, вие заставате на страната на корупцията". Това е един съвсем разбираем, ако щете, комуникационен план, разбираемо действие. Но пък БСП рискува да остане единствено с подкрепата на ДПС и по този начин да подаде топката е полето на ГЕРБ и отново да бъде форматирана като "Ето, виждате ли каква е алтернативата, ДПС и БСП", още повече че и ДПС, и БСП не са неуязвими по темата за корупцията, поне като публичен образ.
По повод това дали вотът би довел до сближаване на коалиционните партньори в управлението, политологът каза:
Това е също удобна хипотеза, много вероятна, като че ли изглежда удобна за управляващите. И тука най-вече е моментът, в който БСП, като основна опозиционна сила и претендент за алтернативна партия, да се замисли по отношение на това, да, те поискаха властта, госпожа Нинова я поиска от трибуната на конгреса, да се замисли за това как ще разкаже на широката публика как ще упражнява властта, най-вече с кого ще упражнява властта?