Тази реформа е плод на усилията на една междуведомствена работна група, в която влизат представители на Министерството на труда и социалната политика и представители на Министерството на здравеопазването, представители на Националния съвет за интеграция на хората с увреждания и други заинтересовани институции, които предлагат тази методика. Тя се базира на една платформа на Световната здравна организация, наречена Класификация на човешката функционалност, увреждането и здравето, и е базирана на възможността за оценка на, от една страна, медицинската експертиза от страната на Министерството на здравеопазването, и от друга страна, оценка на остатъчната работоспособност, възможностите, които има човекът с увреждания, за да може да се реализира на пазара на труда.
Сега големият въпрос е трябва ли да бъдат две комисии, или трябва да бъде една комисия? Отговор на този въпрос все още няма. Очевидно е, че има различни мнения по този въпрос. Идеята е след медицинската експертиза, т.е. това, което казват лекарите за нарушените функционални способности на организма, дали са възможни рехабилитационни мероприятия, дали са възможни мероприятия, които да направят така, че загубената работоспособност, било то временна или трайна, да даде възможност на хората да не се инвалидизират, а да участват по някакъв начин на пазара на труда.
Адемов отбеляза:
Аз имам мое мнение, мога да го кажа. За мен по-добрият вариант е една комисия, която да бъде мултидисциплинарно структурирана.
Той посочи, че трябва да се реши и въпросът за това дали хората с проблеми, които работят, ще загубят инвалидните си пенсии:
Сега обаче има и един открит въпрос, който не намира решението в тази концепция за която говорим. А той е, ако например експертизата на работоспособността се произнесе с решение, което решение да установява, че той може да работи, той се насочва към структурите на Агенцията по заетостта или към социалното подпомагане. Въпросът е, че, първо, няма никаква гаранция, че може да си намери работа, и второ, и най-важният въпрос, който подчертавам дебело, не е намерил своето решение, дали хората с увреждане, които имат експертно решение на ТЕЛК, дали ще загубят инвалидните си пенсии, ако и работят едновременно. Ето това е въпросът, който търси своя отговор и той не бива според мен да бъде административно "сервиран" на хората с увреждания, а да се изработи заедно с тях една концепция, която да е общоприемлива.
Това са палиативни мерки, каза от своя страна Капка Панайотова – директор на Центъра за независим живот:
Общо взето, аз не мога да нарека това, което се предлага, реформа. Това са едни палиативни мерки, с които се реагира на такива непосредствено изяснени проблеми, по които нямаме никакво различие в оценките. Т.е. никой не е доволен от съществуващата система на ТЕЛК, всички смятат, че трябва да има промени, но дотук спира съгласието. Аз мога да се съглася с много неща, които каза г-н Адемов, но има няколко точки, по които по никакъв начин не мога да се съглася с изложеното. Значи, първо, ако се възприеме платформата на СЗО, в нея изобщо не се говори за експертиза на работоспособността. Експертиза на работоспособността не може да има по дефиниция, защото работоспособността зависи от много повече неща, отколкото здравословното състояние. Тя зависи и от тези мерки, които могат да бъдат предприети спрямо един човек, за да се компенсира дефицитът му.
Според нея ТЕЛК-ове не трябва да има:
ТЕЛК-ове няма по света, не знам защото това не иска никой да го разбере. На първо място, не трябва да има ТЕЛК-ве, защото всеки човек, който отива на ТЕЛК, той е минал през здравната система, той е минал през болница, през някаква специализирана здравна грижа. Тези хора са достатъчно компетентни да кажат какъв е дефицитът на един човек, който е минал през тяхната грижа и това е напълно достатъчно, за да попълнят една разширена епикриза.
Интервютата на Снежана Иванова с Хасан Адемов и с Капка Панайотова можете да чуете от звуковия файл.
