Заместник-министърът припомни, че при последната визита на министър-председателя Бойко Борисов в Брюксел са потвърдени четирите приоритета за шестмесечното председателство на страната ни: бъдещето на Европа и младите хора – с акцент върху икономическия растеж и социалното сближаване, европейската перспектива на Западните Балкани и сигурността и стабилността в Европа и цифровата икономика и уменията на бъдещето – във връзка с намерението на европейските институции до края на 2018 година да бъде завършен единият цифров пазар.
Панайотова определи Националната програма за председателството като все още съобразен "жив документ", който е предмет на дискусия с гражданското общество и чието приемане ще стане след дебати в Народното събрание.
Според нея се очертават два специфични приоритета на Българското председателство – европейската перспектива и свързаността между страните от Западните Балкани:
България, заедно с други държави-членки, ще насочва дискусията към необходимостта от цялостна стратегия за Западните Балкани, която да представлява своеобразна пътна карта за целия регион.
Много е важно да се остави усещането за постижимост на членството в Европейския съюз, следвайки основните принципи за собствените заслуги на всяка държава, с ясното съзнание е за безалтернативността на европейската перспектива за страните в региона, допълни Панайотова.
Тя обяви, че следващата седмица в София ще бъде на посещение така нареченият "Председателски съвет" с председателя на Европейския парламент Антонио Таяни и лидерите на политическите групи в Европейския парламент.
Заместник-министърът за Българското председателство обяви по отношение на организационната и логистична подготовка за председателството:
Имаме наваксване на сроковете и всичко към момента се движи по план. Така че на 11 януари наистина да стартираме едно резултатно ориентирано първо Българско председателство.
Според нея България ще се концентрира върху темите извън Брекзит, защото пълен мандат за преговори от страна на държавите-членки е даден на преговорния екип на Европейската комисия, начело с Мишел Барние.
Панайотова отбеляза, че във връзка с излизането на Великобритания от ЕС се очаква 73 места в Европейския парламент да бъдат овакантени и има различни предложения за бъдещето им предназначение: да се запази част от тях за следващи разширявания на ЕС или членове на парламента да бъдат избирани от общоевропейски избирателен район (т.нар. "транснационални листи"). Тя обаче предупреди, че трябва да се отчита юридическата несигурност, тъй като към момента все още Великобритания е в Съюза и това би било приложимо след нейното излизане и едва на изборите през 2024 г., тъй като до вота през 2019 г. времето няма да е достатъчно за адаптиране изборното законодателство на държавите-членки:
Това, което е положително към момента, е, че всички са на мнение, че не трябва да се допуска загуба на брой места в Европейския парламент, т.е. България към момента запазва своя брой на евродепутати в рамките на законодателната агора на Европейския съюз, която представлява Европейския парламент.
В заключение в коментар по въпроса доколко основателни са надеждите, че докладът по Механизма за сътрудничество и проверка, който предстои да бъде представен утре, може да бъде последен, Панайотова заяви:
По принцип още от предишният мандат на Европейската комисия се работи в тази посока, тъй като към момента единствено България и Румъния попадат под такъв мониторинг. За съжаление, проблемите, които срещаме в България и Румъния, не са характерни само за нашите страни-членки. И от тази гледна точка е по-рационално да се разсъждава за общото третиране и преодоляване на предизвикателствата в тези сфери на ниво всички държави-членки. А по принцип 10 години вече продължава мониторингът. Затова всеки следващ доклад, общо взето, предвид и на напредъка, и отговорите на критериите, предполага неговото естествено отпадане. Но нека да видим какъв ще бъде докладът на Комисията.
Според Панайотова препоръките по Механизма за сътрудничество и проверка през последните 10 години са своеобразна пътна карта, която е ускорила реформите в сферите вътрешен ред и сигурност и правосъдие.
Правителството има политическата воля да работи по тези препоръки не само като отговор на задълженията към европейските институции и очакванията по препоръките на Европейската комисия, но най-вече в интерес на българските граждани, защото тези реформи имат за цел наистина подобряване на средата и доверието към страната.
Интервюто със заместник-министъра за Българското председателство на Съвета на Европейския съюз Моника Панайотова можете да чуете от звуковия файл.
