Отпускането на дребно на хранителни добавки и храни за интензивно мускулно натоварване да се извършва в аптеки и дрогерии и да се контролира от Изпълнителната агенция по лекарствата, настояват от фармацевтичния съюз. Целта е да няма свръхупотреба и заплаха за здравето на подрастващите, които си купуват тези добавки най-често във фитнес залите, обясни председателят на БФС проф. Илко Гетов. Важна част от предложението на фармацевтичния съюз е именно храните за интензивно мускулно натоварване да се отпускат в аптеките и дрогерии, защото те може да имат странични ефекти и противопоказания при комбиниране с други лекарства:
На първо място това е ангажиране на Изпълнителната агенция по лекарствата в охарактеризирането и контрола на хранителните добавки, на новия тип храна - така наречените "храни за интензивно мускулно натоварване". Това са специфична група продукти, които съдържат протеини и други хранителни вещества и обикновено се продават по фитнес зали, тренировъчни центрове, плувни басейни, в много голяма степен и по интернет при липсващ контрол.
Не са контролирани - нашите проучвания и сигналите, които получаваме, показват, че в голяма част от случаите те имат и хормони и други вещества, които пък са лекарства по своя смисъл, и това налага ясно и стриктно регулиране на обектите, където тези храни за интензивно мускулно натоварване ще се продават, по чия препоръка, консултация и медицинско наблюдение ще се употребяват.
Това е изключително опасно, ако се приемат с други лекарства или пък човекът, който ги приема има и някакво заболяване. В голям брой случаи се прекалява с тези храни за интензивно мускулно натоварване и се получават вредните ефекти - те увреждат сърдечно-съдовата, нервната система, ставно мускулната - тоест това е свръхдозиране на определени вещества.
От БФС очакват подкрепа от парламентарните групи за по-добър контрол, допълни Илко Гетов. Според Българския фармацевтичен съюз много съществен момент е да се прави анализ на състава на хранителните добавки при съмнения за отклонения за качеството и безопасността.
Според председателя на Асоциацията на аптеките Николай Костов ИАЛ няма място в контрола на хранителните добавки, като това ще бъде прецедент в света:
Хранителни добавки в цял свят са храни, а не са лекарства и като такива не могат да имат странични ефекти по закон. Ако се предозира, всяко нещо може (да има странични ефекти), но когато се пие в рамките на предписаната доза, то всъщност подпомага правилното хранене, подпомага това организмът да получи необходимите за него вещества.
В цял свят хранителните добавки се продават в различни канали като започнете от аптеки, магазини за хранителни добавки - и в България има такива, супермаркети, онлайн и във фитнесите. Те са регулирани по Закона за храните, подлежат на контрол от Агенцията по храните, а Изпълнителната агенция по лекарствата се занимава с лекарства, а не с храни и няма как да бъде контролен орган за храни. Може би това ще бъде прецедент в света.
Аз не съм виждал в аптека спортни хранителни добавки - много рядко, по принцип аптеката като канал не е популярен канал сред бодибилдърите, например. Почти няма никакъв асортимент там, според мен няма и достатъчно компетентност, защото там се иска специфична компетентност. Може да се струва на някои недостатъчен този контрол, но така е в целия свят. Това са хранителни добавки, които представляват в основната си част протеини, които всеки ден ядем - месо, яйца, протеини на прах.
В повечето случаи, ако добавките, които се продават, отговарят на законодателството, не съдържат вещества, които са забранени, и са в дозите, които са разрешени, според мен това гарантира безопасност. Даже Европейският съюз се презастрахова в това отношение - по отношение на дозите, например на някои витамини и минерали в ЕС разрешените дози са по 10 и повече пъти и по-малки отколкото например в Съединените щати, обясни Костов и отново подчерта, че контролът от страна на БАБХ е достатъчен, при условие че се спазва нормативната база.
