Светът е книга и онези, които не пътуват, четат само една страница, казва Августин Блажени. В „Покана за пътуване” определено се разлистват повечко страници.
С режисьора Стилиян Иванов е разговорът с продължение от миналото предаване. Той снима втори филм за танцуващите дервиши, наречени мистици на Изтока. Те не натрапват религията си, а избирателно, лично, между учител и ученик, предават Знанието. Хората обаче ги свързват с външната проява на тяхната вяра – танца, наречен „сема“. При него поклонникът се върти около оста си, докато изпадне в транс и се свърже с Бога. Тълкуватели обясняват, че тялото на дервиша създава пряк път между енергиите на небето и земята.
Стилиян Иванов е убеден, че сема не е танц, а молитва, медитация, единение с висша сила.
Рубриката на Светослав Марков и Теодор Борисов „50 места от българската история отвъд България” хваща виртуалния полет до Лозана, където на брега на Женевското езеро има ярка нашенска диря. В Музея на Олимпийското движение посетителите влизат под арка от 209 см – летвата с все още недостижимия рекорд на Стефка Костадинова в скока на височина. Скулптура на Любомир Далчев, дарена от двукратния световен шампион по борба Боян Радев, пък украсява парка на музея.
В средата на октомври сто нашенчета сбъднаха мечтата си да видят Брюксел и да прочетат на чист български език надписа „Европейски парламент”, благодарение на фондация „Българска памет”.
Младежите, избрани с конкурс по време на традиционния есенен семинар във Варна, организиран за 11-а поредна, бяха предимно от българската общност в Албания, но имаше деца от Западните Родопи, Македония, Молдова, Сърбия, Украйна, Румъния.
Те разказват специално за „Покана за пътуване” какви интересни кътчета крият техните родни места.
Разкриваме и как кораб катери … баир в Панамския канал. Водният път, който свързва Атлантическия и Тихия океан е дълъг 80 км. От официалното му откриване на 15 август 1914 г. през трите му шлюза са преминали повече от един милион плавателни съда. Чифтове електрически локомотиви (от 4 до 8) и силата на водното налягане издигат корабите на 26 метра над морското равнище, за да преминат през канала до езерото Гатун, което разделя двата океана и е нещо като „чакалня” за параходи.
Около 197 милиона литра прясна вода се използват при всяко тяхно преминаване през шлюзовете като двигателна сила. Гигантски високотехнологични порти, които могат да отключат ада, ако не се управляват правилно. Корабът навлиза бавно и внимателно в тясното пространство, а отегчени машинисти поемат дебелите колкото човешка ръка метални въжета, за да ги закачат за локомотивите. В нашия случай - по четири от всяка страна. Причудливо е усещането за кораб, който върви... по баир.
Но си е така! Водата от бавно отварящия се шлюз го повдига, локомотивите го изтеглят и заедно с изгрева на слънцето металното чудовище се озовава в езерото Гатун.
Пътуването по река Чагрес към племето ембера е като да вземеш на автостоп машината на времето поне 600 години назад.
Двойствена е природата на езерото Гатун като чакалня за огромни търговски кораби и танкери и защитен природен резерват с племена, незасегнати от цивилизацията! Девствените острови с тропическа гора и увиснали като гроздове по клоните ленивци и маймуни странно се редуват с плаващите хладилници с размерите на планината Витоша и хищните драги, които копаят, за да направят езерото по-удобно за дълбоко газещите кораби.
