Тези сребърни струни в душата отдавна пищят. Да, наум си пищят, като рано захвърлени котета. В канавката наблизо завършва им кръстният път. Ще умрат под студения дъжд, със ужас в окото… Тези сребърни струни… О, как досега не ръждясаха! А в душата бълбукаха често високи, въртопни води! И пищяха сиротните котета, защото им беше ясно: Отминава светът покрай тях и банални притчи реди… Тези сребърни струни… Сега в нощта са обтегнати и по тях като ток ще текат планетарните новости. Една топла ръка навярно отгоре ще се присегне – ще помисли душата: топи се светът като восък… Тези сребърни струни просветват. И Пътя бележат, двете топчици топъл живот в канавката да пазят. Пет-шест грама тежи душата – с планини от надежда, с върхове от любов и със пропасти от омрази... Неразбрана субстанция. Как с тези сребърни струни оцелява в чинелния дъжд, под небето тревожно? Аз не зная: ще стигне ли, преди светът да се срути и преди да заудря дъждът на небесния тъпан по кожата. Отмаляла душа. И сребърна струна. Звъни неуморно. Пет-шест грама тежи – връх от клечката на кибрита… Чака прошка от грешния свят. И изцежда ръкави мокри. На завоя в дъжда някой спря и за огънче ме попита…
Това е стихотворението, дало име на новата юбилейна книга на Елка Няголова. Шест грама, колкото, казват, тежи човешката душа. И понеже душата винаги знае повече, отколкото разумът подозира, разговорът ни в „Артефир” премина през красотата и дебрите на сложните човешки отношения, залута се отвъд метафорите и суетата, усмихна се на приятелите и прегърна невидимите добри същества, които помагат на всеки стих да види бял свят. И бял цвят, какъвто поетесата и книгите й обитават. Премиерата е в сряда, 22 ноември, в Националната художествена галерия (Двореца) от 18.30 часа. Всички сте поканени.