Ние се опитахме да разберем защо през Възраждането, защо в първите години на Третата българска държава, дарителството за образование специално е толкова разпространено и защо след 1944 година то някак си изчезва. Това, което се случва, е, че през 1948 година фоновете за образование за одържавени и след това вече самата комунистическа идеология вече не предполага акцент върху дарителството, доколкото държавата се оказва тази, която поема грижата за всички страни на социалния живот.
Бояджиева обясни откъде е дошъл подтикът за научния труд:
Импулсът идва от две страни. От една страна, дарителството за образование е важно за самото образование, защото добре знаем, че в съвременните условия образованието е много важно, втори, много скъпо, ако искаме да бъде качествено. И начинът да се осигурят средства за образование е в разнообразяване на източниците. Държавата е много важна, но тя не трябва да е сама. Тук трябва да бъдат и бизнесът, и частните компании, и индивидуалните хора, които да подпомагат развитието на образованието.
На второ място подтикът за това изследване е свързан с много по-широкото значение на дарителството, защото дарителството е не просто събиране на пари, то е проява на много важни, на основополагащи ценности за всяко общество. Като например доверие, солидарност, грижа за другия. Това са ценности, без които нито едно общество не може да съществува и да просперира.
Дарителството може да се формира, смята Пепка Бояджиева:
Това, което показва и нашето изследване, е, че дарителството, склонността към филантропия е нещо, което може да се формира, и в това отношение изключително важна е ранната социализация, т.е. първите години, примерите, които подрастващите хора виждат около себе си. И в този смисъл хората, които по някакъв начин сами са били обект на дарителство, е много по-вероятно да проявят грижа към другия, в момент, в който се очаква от тях те да протегнат ръка.
Един конкретен пример за това, как човек, получил дарение, след това развива естествена склонност към филантропия, идва от Габрово. Според Йоана Йорданова, 15-годишната ученичка от Габрово, която пише роман за битката между доброто и злото, а талантът й е оценен от фондация „Комунитас” с изключителна стипендия за литература от националния конкурс „1000 стипендии”, филантропията е залегнала изначално в човещината. С деветокласничката от Националната Априловска гимназия ни среща кореспондентката ни Велина Махлебашиева.
Магдалена Дулева - която преди повече от 15 години тръгва от родния си град Кърджали, за да стане един от най-успешните специалисти по набиране на дарения във Великобритания, обяснява каква е ситуацията там:
Секторът в България без съмнение още е недоразвит, ако сравняваме със сектора във Великобритания. Там през последните 20 години се прави подобно проучване, което завършва с доклад, който целеше точно това - да направи препоръки, как да се стимулира даренителството. Британското правителство предприе редица мерки. Примерно, 2005 - 2006 година колективно университетите приемаха дарения на стойност около 500 милиона паунда. Тази сума миналата година вече е 1 милиард.
Целта на даренията към сектора не е да изместят държавното финансиране, а по-скоро да позволят на университетите да инвестират допълнително, за да останат конкурентоспособни.
Във Великобритания говорим не само за култура на дарителство, но говорим и за култура на искане на дарения. Секторът е много по-професионален, все по-голямата част от университетите инвестират в своята способност да могат да набират средства.
Магдалена Дулева е един от експертите на Острова, които най-добре знаят тайната на това, как да набират дарения и спонсорство за образованието. В момента е Директор по развитието и връзките със завършилите студенти на Университета Нотингам Тренд, Великобритания, а в биографията й има успешни кампании по фондонабиране за University College Dublin (UCD) (Ирландия), Ротердамското училище по мениджмънт (Холандия), Американския университет в Кайро (Египет), Детската медицинска и изследователска фондация в Дъблин (Ирландия), Open University Business School (Великобритания). В Университетския колеж в Дъблин Магдалена Дулева ръководи няколко успешни кампании, включваща инициативи като новата сграда на научния център (част от най- голямата досега €300-милионна публично-частна инвестиционна програма за научното
образование в Ирландия).
Според проф. Пепка Бояджиева примерът от Великобритания показва, че фондонабирането трябва да е свързано и с бившите възпитаници на съответните учебни заведения, както и че трябва да се прави професионално. Към "културата да дадеш", трябва да добавим и "културата на това как да поискаш" и как след това да гарантираш, че с поисканите средства няма да бъде злоупотребено.
Фактът, че изследването е направено в рамките на проект към Фонда за научни изследвания, според проф.Бояджиева показва, че държавата има интерес да използва резултатите от това дълбочинно изследване за да усъвършенства политиките си по отношение на дарителството.