Всеки път, когато говорим за PISA, ние имаме основание за тревога. Действително резултатите са много ниски от средното равнище за изследването, но, съгласете се, че в областта на четивната, математическата и природонаучната грамотност, ние сме също с резултати по-ниски от средното, то едва ли някой би очаквал, че в областта за решаване на проблеми, бихме показали, че не са. Искам да кажа, че нещата са свързани, те са продукт на една цялостна подготовка в училище.
Андреас Слешер - директор на отдела по образование и умения в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, обясни защо са важни тези умения и как са били измерени:
Знаем, че социалните умения играят ключова роля в модерния свят, в живота като цяло и в работата. Виждаме, че рутинните когнитивни, познавателни умения са в упадък за сметка на социалните умения. Това са уменията на хората да си сътрудничат, да развиват заедно една идея, да се борят за нейното реализиране. Това е във възход в изискванията към модерния тип работа.
Питате как всъщност измерихме уменията за работа в екип и колаборативното решаване на проблем? Просто като поставихме учениците в ситуация, в която трябваше да си взаимодействат при решаване на обща задача с една мрежа от дигитални съученици, както това им се случва по време на компютърните игри.
Според Светла Петрова обаче не е нужно учителите за заимстват модела на компютърните игри:
Задачите са разработени по начин, който много наподобява модела на компютърните игри, но искам да направя едно уточнение, през тези задачи ние измерване умения, които би трябвало да бъдат формирани в училище с различни методи, с други методи. Не означава това, че моделът на компютърните игри трябва да стане част от учебния процес.
Друг е въпросът, че работата в екип, проектната работа, работата, свързана с различен вид изследвания тя би трябвало да бъде част от учебния процес в класната стая. Ето това е основното послание, което този модул на PISA ни казва.
Емил Джасим – образователен експерт и учител, коментира от своя страна:
Тук по-скоро става дума за това до каква степен нашата система се работи в екип, до каква степен имаме например проектно базирано учене, върху което могат да работят група от ученици. Защото доколкото ми направи впечатление определението за това социално умение, е способността на ученика да използва всички свои знания или умения, или разбирания, с един или повече партньори при решаването на даден проблем. Така че струва ми се, че тук е разковничето – до каква степен ние можем да насърчим учителите и да се доверим на учителите и на системата да започне все повече и все по-категорично да налага проектно базираното учене и проблемно базираното учене.
Ключов остава въпросът и за модела и системата за оценка, в които изобщо остъства идеята, да се оценява мислене, а не конкретно натрупване на фактология, която води до зазубряне. В шестобалната система за оценяване на практика се наказва и всяко подсказване с "Единица", което на практика е "бой по пръстите" за най-първичния жест на споделяне на знание. Учениците са впуснати в егоистична и индивидуална надпревара да покажат натрупани знания, а не да решават общи проблемни задачи в екип.
