Растежът на обема на парите, циркулиращи в рамките на еврозоната, се забави слабо през октомври, но в същото време банковото кредитиране за компаниите в региона нарасна до нов посткризисен връх, показват данни на Европейската централна банка, които са поредна предпоставка за продължаващо засилване на икономическия подем в региона.
През октомври банковите кредити за нефинансовите компании нараснаха на годишна база с цели 2,9% след повишение с 2,4% през септември, достигайки най-високо ниво от средата на 2009-а година. В същото време кредитният растеж за домакинствата стабилизира за трети пореден месец на ниво от 2,7%, докато годишното темпо на растеж на кредитите за целия частен сектор се ускори до 2,9% от 2,8 на сто през септември.
Днешните данни потвърждават, че политиката на "евтини пари" на ЕЦБ се отразява позитивно на кредитирането на бизнеса и на крайните потребители, въпреки че темпото на растеж на кредитирането все още е почти на половина от това преди световната финансова и икономическа криза, тъй като банките продължават да отпускат неохотно заеми на реалната икономика с оглед на факта, че те все още се намират под натиск да подобрят финансовите си баланси.
Растежът на паричната маса (индексът М3) в еврозоната се забави леко през октомври до 5,0% на годишна база от 5,2% през септември, докато очакванията на финансовите пазари бяха за растеж от 5,1 на сто, а на тримесечна осреднена база индикаторът М3 се повиши през периода август - октомври с 5,1% при прогноза за повишение с 5,2 на сто. Въпреки известното забавяне, растежът на паричната маса продължава да надвишава важното прицелно ниво на ЕЦБ за повишение с 4,5%, което отговаря на мандата на Централната банка за ценова стабилност.
Трябва да се има предвид, че паричният анализ на ЕЦБ е един от двата т.нар. "стълба" при определяне на бъдещата парична и лихвена политика, докато другият съществен икономически анализ е свързан с оценката на Централната банка по отношение на инфлационните рискове. Инвеститорите също така следят внимателно данните за кредитирането, тъй като икономиката в еврозоната е силно зависима от банковото финансиране.
Днешните позитивни данни за растежа на фирменото кредитиране изглеждат в подкрепа на решението на ЕЦБ от миналия месец да намали от януари 2017-а година размера на програмата за покупки на еврооблигации. Централната банка аргументира това свое решение, като посочи, че настоящото най-добро от десетина години насам представяне на икономиката на еврозоната е широко базирано и все по-самогенериращо се, подкрепено както от потребителските, така и от корпоративните разходи.
