По света подготовката за Коледа вече започна. Към нея този петък се присъединява и Симфоничният оркестър на Българското национално радио, който заедно със своя главен диригент Марк Кадин ще зарадва публиката с една изцяло коледна програма. Ще бъдат изпълнени фрагменти из балета „Лешникотрошачката“ на Пьотр Илич Чайковски и празничната оратория „Коледа“ на Димитър Ненов – за солисти, смесен хор и оркестър. В концерта участва и Смесеният хор на Българското национално радио (диригент Любомира Александрова), а като солисти ще чуем Габриела Георгиева (сопрано) и Иво Йорданов (баритон).
Действието на приказния балет в две действия „Лешникотрошачката“ на Пьотр Илич Чайковски се развива в Коледната нощ в малко немско градче.
През 1890 година Чайковски получил от директора на Императорските театри Иван Всеволожски поръчка за едноактна опера и балет в две действия, които трябвало да бъдат поставени в една вечер. Сюжета на операта композиторът заимствал от особено любимата нему драма „Дъщерята на Крал Рене“ (Йоланта) на датския писател Хенрих Херц, а за балета предпочел известната приказка на Ернст Хофман „Лешникотрошачката и кралят на мишките“ из сборника „Серапионови братя“. Приказката била използвана не в оригинал, а от френския й преразказ, направен от Александър Дюма-баща под названието „Историята на лешникотрошачката“. Чайковски, според свидетелството на неговия брат Модест, най-напред сам изложил писмено сюжета на „Лешникотрошачката“ и едва след това пристъпил към съвместната работа с Мариус Петипа, който направил подробен план и съчинил хореографската експозиция. Прославеният майстор, който по онова време вече бил работил в Русия повече от 40 години и бил поставил множество спектакли, дал на композитора най-подробни съвети относно характера на музиката.
Работата на Чайковски над балета обаче вървяла трудно. Тя била и принудително прекъсната през пролетта на 1891 година, когато композиторът трябвало да замине в САЩ за тържественото откриване на Карнеги-хол. Дори на парахода Чайковски продължавал да пише, но разбирайки, че няма да смогне да свърши в определения срок, той изпратил на Андрей Всеволожски писмо, с което го молел да отложи премиерата на „Йоланта“ и „Лешникотрошачката“ за следващия сезон. Едва след завръщането на композитора в родината работата потръгнала по-активно. През януари и февруари 1892 той завършил и оркестрирал балета. През март на един от симфоничните концерти на Руското музикално общество била изпълнена сюита из музиката към балета под диригентството на самия автор. Успехът бил зашеметяващ: от всичките шест части на творбата пет били повторени по молба на публиката.
Тъй като Петипа бил тежко болен, по сценарий и подробни указания постановката била осъществена от втория балетмайстор на Мариинския театър Лев Иванов. По онова време възпитаникът на Петербургското театрално училище вече бил направил постановките на Половецките танци в „Княз Игор“ на Бородин и танците в операта-балет „Млада“ на Римски-Корсаков. За него балетната критичка Вера Красовска пише: Танцовото мислене на Иванов не просто се опира на музиката на Чайковски, а живее по нейните закони. В отделни елементи на своята постановка Иванов сякаш изцяло се разтваря в музиката, той черпи от нейните съкровени дълбини цялата спокойна, чиста и дори скромна пластика. А Волински добавя В музиката на „Лешникотрошачката“ няма нито един ритъм, нито един такт, който да не се претвори в танц“. Именно в музиката балетмайсторът намира източника на своите хореографски решения. Особено ярко това се проявява в новаторското симфонизиране на танца на снежинките.
Репетициите на „Лешникотрошачката“ започнали в края на септември 1892 година. Три месеца по-късно – на 6 (18) декември – се състояла и премиерата. Ролите на Клара и Фриц изпълнявали деца – ученици в Петербургското имперско театрално училище, което те завършили няколко години по-късно – през 1899 година. Критиките били противоречиви – както положителни, така и крайно отрицателни. Независимо от това балетът се задържал в репертоара на Мариинския театър повече от 30 години. През 1892 сюитата из балета „Лешникотрошачката“ била издадена в преработка за пиано на четири ръце от Антон Аренски. Две години по-късно се появила и преработката на цялата партитура на балета.
През 1923 година спектакълът бил възстановен от балетмайстора Лопухов, а през 1929-та той създал нова хореографска версия на спектакъла. По-късно постановката на балета била осъществявана на различни сцени от различни балетмайстори.
„Лешникотрошачката“ заема особено място сред късните произведения на Чайковски. Тя стои обособено от традициите на балетния жанр, музикалните образи са създадени новаторски. В различните редакции има различни версии на името на главната героиня – Клара и Мари. В оригиналното произведение на Хофман името на момичето е Мари, а Клара е нейната кукла. В Русия от началото на Първата световна война (1914 година) с нарастване на патриотичните настроения сюжетът на балета бил русифициран и главната героиня започнали да наричат Маша. Любопитно е обаче, че Фриц не е преименуван, тъй като той е отрицателен персонаж и тази традиция е в сила и до днес.
В наши дни балетът „Лешникотрошачката“ се радва на огромна популярност. Той е едно от най-изпълняваните произведения в света по време на Коледните празници.
В концерта ще бъдат изпълнени следните фрагменти из балета „Лешникотрошачката“: Малка увертюра, Марш, Танцът на Захарната фея (Фея Драже), Трепак (руски танц), Арабски танц, Китайски танц, танц на мирлитоните (марципан), Валс на цветята; Адажио (па-де-дьо).