Тази неделя авторската рубрика на професор Павел Герджиков в „Неделен следобед“ – „Срещи, гласове, съдби“, бе посветена на солистката на Софийската опера Радка Конфорти, родена на 1 декември 1922. Вероятно позабравена днес, в средата на миналия век тя е била звезда на столичния оперен театър, прочута с драматични партии като Тоска, Турандот, Аида, Леонора, Сента и Лиза. Отишла си е много рано от този свят след тежко боледуване – на 10 юли 1964, без да успее да навърши 42 години.
Радка правеше впечатление преди всичко с много красивия си тембър – спомня си професор Герджиков. Толкова красив глас! Звучи абсолютно изравнено по целия регистър – от най-ниския тон до най-високия тон. Може би тази изравненост, тази липса на „чупки“, както ние ги наричаме в гласа: гърди, среда-микс, главов регистър (това са наши професионални термини), но тя звучи съвсем изравнено! Може би това идва от факта, че тя е започнала като народна певица. А натуралното пеене, ако мога така да се изразя, нетемперираното пеене, нетемперираният вокал (не знам дали съществува такъв термин, но аз си служа с него) предполага по целия регистър да се пее равно... Сега, тя, разбира се, е обучена – тя беше ученичка на Христо Бръмбаров. Но явно, че той в случая е бил облагодетелстван, че е имал един материал, с който не е трябвало да се бори, да го изравнява и да му премахва „чупките“ – тя просто звучи много красиво... Лошото е, че тя се помина много млада. Тя си отиде на 41-2 години, доколкото си спомням. Аз като студент си я спомням – слушал съм я в „Тоска“, слушал съм я в „Трубадур“. Не съм я слушал в „Аида“, но знам, че е пяла Аида. Слушал съм я с големи партньори в „Летящия холандец“ – Сента, разбира се, в „Турандот“, в „Халка“ на Монюшко, в „Цвета“ на Маестро Атанасов. Много от нейните роли не знам, но все пак сравнително малко имах възможност да общувам с нея... Честите ни срещи и в театъра, и извън театъра продължиха не повече от две години, но бяха много интензивни. Тя беше един весел човек, такава хубава усмивка имаше, така заразително се смееше, че когато се засмееше, няма начин да не се усмихнеш. Имаше много силно развито чувство за хумор, обичаше пиперлиите вицове... Тя е била млада жена тогава! Била е на 40, когато съм се запознал с нея, а се помина на 42 – много млада. И като че ли не е било... Името й звучи екзотично – Конфорти, но това е понеже тя беше съпруга на големия български актьор Лео Конфорти. Тя се казваше Пенева, доколкото си спомням – Радка Пенева. Беше от едно ловешко село – Дойренци... Може би затова е имала и такова здраво гърло...
Подробности за Радка Конфорти и нейните партньори на сцената на Софийската опера от средата на миналия век можете да научите, ако чуете рубриката „Срещи, гласове, съдби“.
