В зората на демокрацията започна и приватизацията в България – първите приватизационни сделки са от началото на 90-те години и все още в България има една група от около 30-ина големи компании, международни компании, които са повече от 20 или 25 години на българския пазар. Те участваха тогава в първите приватизационни сделки и успяха да оцелеят, успяха да продължат да работят, да разширят производството си тук, да назначават хора, да правят износ и да правят Брутен вътрешен продукт за България.
Разбира се, съвсем не така стоят нещата с приватизацията, която се случи малко по-късно, вече в едни други години – 1995-96-97 година, от така наречената "масова приватизация". Масовата приватизация, според мен, беше една масова измама с масов ефект и към момента има масово хора, които не са получили и една стотинка срещу своите приватизационни бонове или книжки, които получиха тогава.
Според икономиста съветите, които са давани на българските власти по време на Прехода – за провеждане на ускорен процес на приватизация на всяка цена – са имали отрицателен ефект:
Всички тогава, общо взето, ни съветваха: "Приватизация, приватизация, приватизация – колкото се може повече и по-скоро!". В последствие някои от тези съветници сами те го отчетоха като грешка, че този ускорен курс за приватизация не е бил особено успешен в България.
Като повтори, че "моделът на масовата приватизация е една от най-големите грешки в приватизационния процес", Гълъбинов даде пример:
1050 предприятия бяха предложени за масова приватизация, създадоха се така наречените "приватизационни фондове". Като няма да казвам името на един от тях, обаче в един от тези приватизационни фондове се събраха на над 100 хиляди души книжките и няколко години по-късно този приватизационен фонд успя да фалира всички предприятия, в които придоби участие.
Гълъбинов припомни, че за популяризиране на масовата приватизация е направена масирана маркетингова кампания с обещания за високи дивиденти, за голяма възвращаемост на инвестициите за хората, които ще инвестират своите бонови книжки: Освен това се каза, че хората ще имат възможността равноправно да участват като малки инвеститори и след това примерно да си увеличат участието, да закупуват нови акции, да им се дават нови акции и дивиденти: Малко от приватизационните фондове изпълниха този си ангажимент. Да, имаше и успешни такива и в момента продължават да съществуват техни предприятия, но пак казвам – от над 1000 предложени предприятия за масова приватизация едва ли към момента работят повече от стотина, останали 10-15-20 години, след като е приключил този процес. Тоест устойчивостта във времето на масовата приватизация, така както беше проведена в България, показа, че не е била успешна като икономическа политика на тогавашното управление, подчерта Гълъбинов.
По отношение на идеите за ревизия на приватизацията и отмяна на давността за разследване на приватизационните сделки, Румен Гълъбинов коментира, че трябва да се учим от миналото, но не бива да се връщаме постоянно в миналото, като изтъкна, че постоянното проблематизиране на приватизационните сделки ще отблъсне инвеститорите:
Да, ако е възможно, нека да се да разследват приватизационни сделки със съмнителен произход, нека да се докаже злоупотреба в приватизационни сделки (включително, пак казвам – приватизационни фондове, защото има много хора с бонови книжки и към момента, които не знаят какво да ги правят, и това е въпрос, който трябва да се повдигне). Но нека да гледаме напред също и да не спираме инвестиционния процес. Защо – защото България е в конкуренция на Балканите с Румъния и със Сърбия за привличане на инвестиции – тоест, ако ние само се обръщаме назад, само разследваме стари инвестиционни проекти и приватизационни проекти и т.н., ние рискуваме драстично още повече да намалим интереса към България за нови приватизационни, инвестиционни проекти.
Целия анализ на икономиста, който акцентира, че процесите на приватизация в българската икономика не са приключили, чуйте от звуковия файл.
