Интервю на Лъчезар Цветков с проф. Николай Радулов
Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Законът за специалните разузнавателни средства (СРС) позволява абсолютно всеки, без да е извършил престъпление, да бъде обект на СРС. Това заяви в интервю за предаването "Хоризонт за вас" специалистът по вътрешна сигурностпроф. Николай Радулов:
Това ме кара да мисля, че този закон, особено част от него – член 13, който определя обектите на СРС, е твърде противоконституционен, защото идеята на Конституцията е, че тези неща не трябва да съществуват – навлизане в личното пространство, подслушване, наблюдение, проверка на кореспонденцията, но може да се направи една отстъпка за малко, временно, по отношение на ограничен кръг хора, за които е важно да бъдат наблюдавани, заради националната сигурност или за противодействие на престъпността. Законът обаче така разширява нещата, че всъщност негласно твърди, че всеки по всяко време може да бъде наблюдаван толкова, колкото заявителят на това наблюдение си поиска. Всъщност законът е проблемният. Докато законът по този начин определя обекта на СРС-тата, всеки може да е обект, без да е извършил каквото и да е престъпление, без дори да си е помислял за престъпление.
Който е чел закона, знае, че законът изисква различни типове отчетност, добави още проф. Радулов:
Когато е използвано СРС, ако се е реализирало веществено доказателствено средство на негова база, което е централната заявена цел в този закон, то това трябва да бъде отразено в специален доклад до разрешаващия орган, до председателя на Окръжния съд и върнато там, за да знае той какво се прави със СРС-тата. Обикновено такива доклади не се изпращат или се изпращат формално. Ако СРС-то не послужи за изграждане на веществено доказателство, когато не става дума за националната сигурност, пак трябва разрешаващият орган да бъде сигнализиран, за да знае колко от дадените разрешения съответстват на веществени доказателствени средства. Тази отчетност липсва или е дългогодишно пренебрегната. Имаше един текст в същия този закон, който беше отменен. Той предполагаше, че бюджетите за СРС-тата ще бъдат бюджети на този, който ги заявява, а това щеше да доведе до яснота кой колко СРС-та ползва и какъв е ефектът от тях.
Цялото интервю с проф. Николай Радулов можете да чуете от звуковия файл.
