Издателят на "Върхове и хора" Любомир Попйорданов разказа в ефира на "Хоризонт":
За Людмил е по-важен пътят, не са върховете - не са изкачените върхове, а това е пътят към тях и съдържанието. И когато четем това произведение, всички тези дневници, дори неговите интервюта и това, което са писали хората за него, разбираме, че той влага най-голям смисъл в пътя и в изживяването на мига, в приятелството, в жертвоготовността - в неща, които не смятам, че и днес са забравени и не са възможни.
Това, което прави на Еверест, е било оценено на времето с феърплей, получава международната награда за феърплей за неговия опит да спаси Христо Проданов в зоната на смъртта. Нещо, което всъщност след това поставя под въпрос изобщо неговото бъдеще на алпинист и на човек, защото той има измръзвания на ръцете и на краката, губи пръстите си.... Цяло едно паметно денонощие, което след това ние го виждаме разказано до голяма степен и в тази книга и виждаме едно продължение в неговата поезия, в есетата, които е написал, каза Попйорданов, като отбеляза големия литературен талант на Янков:
Бих се радвал нашите слушатели да знаят, че имаме пред нас един изключителен литературен талант, който и Борис Христов, и Едвин Сугарев, и поетесата Екатерина Йосифова са оценили като един, както казваме самороден диамант, който е нешлифован, който е като един от гранит със своите страни, със своята красота. Борис Христов казва, че нищо не може да докосне, да редактира от неговата поезия, защото тя не се поддава на редактиране - той може само да избере какво да остави в "Гранитна вода" - неговата посмъртна стихосбирка, която е издадена веднага след неговата смърт.
Повече по темата чуйте от звуковия файл.
