Модата в отбелязването на тържествата назад във времето, пощенските поздравителни картички, баловете и градската култура - съществува рязка граница между традициите и модерността. Особено отчетлива е тя в градовете по Дунав. Кой по-голям, кой по-малък, но всеки е поел модерните повеи от Европа. В Русе това се откроява, тъй като градът е център на Дунавския вилает преди Освобождението, а след това най-голям град в Княжество България. В Музея на градския бит са съхранени доказателства за пищните балове, които събирали елита на обществото. Нещо повече - запазени са дори сметките за похарчените пари за студен бюфет, за питиета, за обслужване, а насреща - даренията, събрани от щедрите русенци за сиропиталища и старопиталища.
Фолклорната традиция забранява на празник да се дои добитъкът, да се стриже вълна, да се преде или да се подхваща каквато и да е къщна работа. На модерната градска дама просто не й се налагало да тъче платове, защото си ги е купувала, не е шиела, а бродирала изящни форми върху дрехите или кърпичките си. Изобщо културата в града някак се разминава с традиционната, но въпреки това уважението към корените се запазва.
За част от обичаите в града по Коледа Ася Пенчева разговаря с Десислава Тихолова, етнолог и уредник в Музея на градския бит.
Подробностите можете да чуете в репортажа на кореспондента ни в Русе Ася Пенчева.
