Най-щедро увековеченият в изкуството митологичен образ, Орфей е главно действащо лице на десетки музикални творби (главно опери) от Ренесанса до наши дни. И, докато класиката е вдъхновена най-вече от безсмъртната любов на великия тракийски певец и нимфата Евридика, съвременността търси символиката, универсалността на мита.
В предаването ще звучи фрагмент от операта на Телеман „Орфей” - в нея авторът заплита в интригата измислен персонаж, тракийската царица Оразия, влюбена в Орфей и виновница за смъртта на Евридика.
Вече в ХХ век отношението към мита е по-универсално. В операта си „Нещастията на Орфей” (1926 г.) Дариус Мийо използва идеята за безсмъртната любов на Орфей и Евридика като универсална, поставя я в абсолютна хармония с природата и така я противопоставя на враждебния свят.
Балетът на Стравински „Орфей” (премиерата е през 1948 г.) е по-близо до идеята на орфизма за издигане до божественото чрез екстатизма на Аполон - заедно с балетите „Аполон Мусагет”, „Персефона”, „Агон” - „Орфей” е свързан с неокласицизма на Стравински, обръщането към съзерцателността на гръцката античност.
понеделник, 8 януари от 17.30 часа
