Модилиани си рисува малко странен автопортрет, като се изобразява с едно синьо и едно черно око. Питат го защо, след като очите му всъщност не са различни, а той: „С едното око художникът трябва да гледа света около себе си, а с другото – света вътре в себе си”. Няма начин човек, който знае това, да е просто обикновен художник, нали?
One step at a time
One step at a time
Амедео Модилиани е роден през 1884 година в Ливорно – морски град със свободни нрави и по-толерантно отношение към чужденците. И по майчина, и по бащина линия, родът е от сефарадските евреи, тоест, с корени някъде в Испания. Но баща му е роден и израснал в Италия, а майка му – във Франция. Това преплитане на култури и езици е много полезно за момчето, което, както го описва майка му, „понякога е разглезено, но изобщо не му липсва интелигентност”. Дядо му го учи на четене и литература. От майка си попива френски дух, който по-късно му помага да се впише без проблеми в парижките артистични среди.
В родната Италия пък расте, потънал в духа на Ренесанса и класическата античност. Това е основа за личния му художествен стил, който във времето на „големите изми” му помага да бъде автор хем модерен, хем независим от течения, групи и манифести. Не всичко е цветя и рози в детството на Модилиани обаче. И не е само относителната бедност, в която живее отначало. В един момент баща му, Фламинио, минен инженер и търговец на метали, банкрутира. Семейството е нападнато от кредитори, но нероденият още Модилиани донякъде го спасява. Работата е там, че според тогавашния закон, кредиторите не могат да вземат нищо от леглото на бременна жена или родилка. И докато мама Йожени се кани да роди за четвърти път, всички по-ценни фамилни вещи са струпани на леглото. После тя прави училище, занимава се с преводи и има достатъчно средства, за да изучи сина си и да го поддържа в Париж.
Още от дете обаче големият проблем на Модилиани са болестите. Той кара първо плеврит, после тиф, от който оцелява, а на 16 хваща и туберкулоза. Тогава пък мама Йожени го хваща за ръчичка и го повежда на обиколка на юг, пътуване, което има трайни последствия за бъдещето на Амедео.
Jolly great time, 3.40
Като дете Модилиани учи в къщи, а тъй като талантът му за рисуване е очеваден, отива в школата на Джулиелмо Микели, най-добрият художник в Ливорно и един от тъй наречените „мачийоли”, група италиански художници, вдъхновени от френските импресионисти. Но Модилиани не си пада много по пейзажите, интересува го най-вече човекът и той учи също портрет и голо тяло. Разбира се, упражненията му върху голото тяло не са само и чисто академични. Както пише един негов биограф: „Когато не рисува голи тела, той е постоянно зает да съблазнява съседските слугини”.
Освен с основите на рисуването, Микели запознава ученика си и с философията на Ницше и Шопенхауер. „Тъй рече Заратустра” се превръща в настолна книга за младия художник, заедно с поезията на Бодлер, Верлен, някои писания на Лотреамон. В началото на новия XX век, по време на пътуването с майка си, Модилиани учи в „Свободното училище за изучаване на голото тяло” към Академията за изящни изкуства във Флоренция, както и в „Кралската академия за изящни изкуства” във Венеция. Доколкото е известно, на Капри младият красавец преживява първата си по-сериозна любовна история с някаква британска туристка. Жените, заедно с рисуването, са неговата основна житейска страст.
После във Венеция пък той за първи път се запознава с изкуството да се пуши хашиш, друга страст, която развива до крайна степен в Париж и която, за по-голяма пълнота на усещането – или на пропадането - съчетава с огромни количества алкохол.
Orchestre Moulin Rouge, 5.35
Модилиани пристига в Париж през 1906 и се хвърля в бохемския живот. Той е възпитан и се носи като аристократ, с което впечатлява, става приятел с водещи фигури от авангарда - Грис, Пикасо, Кокто, Аполинер, Бранкузи. Те го приемат като свой, макар че той не се присъединява към нито една група и държи на независимостта си. Не е изключение, че аристократичният му външен вид контрастира с мизерните условия, в които Модилиани живее и работи. Казват, че месечните пари от майка му биха стигали за приличен живот, ако не бяха скъпите удоволствия на пиенето и дрогата. Случва се, и то не веднъж, художникът да се качи на масата в ресторанта и да се съблече гол, за да го изхвърлят, преди да е дошла сметката. Изпаднал в делириум, понякога танцува гол по улиците, спи в канавките, става агресивен и налита да се бие, макар винаги да излиза победен, изобщо – приятелството с Модилиани не е за хора със слаби нерви.
Мнозина обаче го ценят и му помагат, защото, дори още преди талантът му да е разцъфтял напълно, виждат - или поне усещат - колко голям творец е той. Проблемът на Модилиани обаче не е самият алкохол и дрогата, проблемът е, че той умира и знае, че умира. Туберкулозата го разяжда, а по онова време лекарство няма. Нещо повече – тъй като болестта е силно заразна, обществото веднага изолира туберкулозните. Смята се, че чрез абсента и хашиша Модилиани всъщност се опитва да прикрие симптомите на туберкулозата. Разбира се, това пък допълнително съкращава живота му и този безумен кръг се затваря, когато художникът е едва на 35.
Рудолф Берже
Модилиани рисува все по-трескаво и продава рисунките си на случайни туристи за пет до 50 франка. През 1910 той се заема със скулптура и прави страхотни неща, повлияни донякъде от приятеля му Бранкузи, от африканското и камбоджанското изкуство. Но камъкът е скъп, а обработката е противопоказна за слабите му бели дробове, затова художникът се връща към живописта.
В последните 7-8 години от живота си всъщност той създава онези изумителни платна с голи и облечени женски тела, проточили дълги лебедови шии, които в наши дни го правят един от най-скъпо продаваните художници. Разбира се, жените обожават Модилиани. Те буквално го преследват, подчиняват му се, търпят капризите и тежкия му характер. Първата му истинска голяма любов идва през 1910. Да, идва от Русия и се казва Ана Ахматова. Прочутата поетеса току-що се е омъжила за убития после от болшевиките поет Николай Гумильов, двамата са в Париж на сватбено пътешествие и тя лудва по италианеца. Общата им страст е поезията, той рисува скици на голата и облечена Ана, а 50 години по-късно, малко преди смъртта си, тя пише, че Модилиани си остава най-забележителния мъж, когото някога е срещала. Следва дълга и трудна садо-мазо любов на художника с британката Беатрис Хейстингс. Но жената, която той наистина обича и с която прекарва последните си 2.5 години, се казва Жан Ебютерн. Двамата се запознават в една художествена школа и заживяват заедно, въпреки тежките възражения на нейното строго католическо семейство. Жан ражда дъщеря, на път е да роди и второ дете, когато през 1920 Модилиани умира в мъки. Два дни по-късно бременната в деветия месец Жан се хвърля от петия етаж и умира, защото не може да си представи живота без своя Амедео.
Междувременно Модилиани се сприятелява с полския поет и търговец на произведения на изкуството Леполод Зборовски, който организира първата му и единствена самостоятелна изложба с тридесетина платна в жанра „ню”, голо тяло. Изложбата е публичен скандал и няколко часа след откриването префектът на Париж лично заповядва закриването ѝ. Не, че тогавашната публика не е виждала голи женски тела - но да се изобразяват моделите с необръснати пубисни косми, както прави Модилиани, се приема за особено неприлично, направо грозна порнография.
Разбира се, днес същите тези картини на великия художник звучат по съвсем друг начин. Фактът обаче е, че той така и никога не успява да се порадва на заслужената слава, която идва почти веднага след смъртта му. Буквално в следващите часове мнозина познавачи и ценители се хвърлят да изкупуват де що намерят картина на Модилиани, от онези, които той приживе продава за 5 до 50 франка на всеки, който просто съжали и подпомогне жалкия пияница.
Морис Ивон
