Известният босненски писател Ненад Величкович познававме с книгата му „Бащата на дъщеря ми“ и от срещата с него при гостуването му на първия Софийски литературен фестивал, фокусиран върху писателите от Балканите. За романа му „Сахиб“, който преводачката Русанка Ляпова получава на фестивала от самия автор, дълго време не може да се намери издател, въпреки че книгата е много добра и Величкович вече е познат в България. Желанието и упоритостта на Русанка Ляпова обаче се увенчава с успех. Книгата вече е факт и читателите отново могат да се насладят на прозата на Ненад Величкович. А нейното най-ярко качество е чувството за хумор на автора, което преминава ту в ирония, ту в сарказъм. И как няма да е така, като тема на „Сахиб“ е присъствието на западните чиновници в Босна и Херцеговина след войната, което дава възможност да видим през авторовия поглед ситуацията в страната и в постюгославското простарнство. За писателя Дубравка Угрешич казва: Любимото развлечение на Величкович е сатиричната деконструкция и деканонизация на националните (и югославски) литературни, културни, политически и идеологически митове. Книгата съдържа и няколко интервюта с Величкович, които дават възможност да разширим гледната си точка към романа му „Сахиб“.
