В седмицата, в която посветихме "Радиоприемница" на дигиталните технологии на настоящето и бъдещето, поканихме Елена Маринова - член на Управителния съвет на Българската асоциация по информационните технологии /БАИТ/, Доброслав Димитров - член на Управителния съвет на Българската асоциация на софтуерните компании /БАСКОМ/ и Жасмина Петкова - представител на голяма технологична световна компания, която има традиции в областта на дигитализирането на образователния процес, за да погледнем "в сърцето" на IT сектора - софтуерния сегмент.
Около 24 хиляди души са били заети в софтуерния сектор през 2017 година. Това са 0,8% от работещите българи, като те генерират над 1 млрд. евро годишно, което е от порядъка на 2,4% от Брутния вътрешен продукт. Над 75% от сектора е експортно ориентиран, работи за външни пазари, но носи приходи в страната ни, подчерта Елена Маринова. Тя обясни, че има различни нива на знанията на специалистите. Най-масовото равнище е достъпът до дигитални умения, при което всички хора, не само програмистите, трябва да могат да използват технологиите. Във второто ниво - масовия сегмент в IT сектора - има огромен недостиг на хора, десетки хиляди и там трябва бързо да бъдат обучени много хора, които да влязат в индустрията с конкретните технологични знания и умения. И в третото ниво са двигателите на бизнеса - най способните, най-умните, като те логично са и най-малката група. Това са хората, които най-бързо се адаптират, "дърпат" напред цялата индустрия и предават на хората под тях новостите в сектора. Инициативите на управляваната от нея "Мусала софт" например са насочени точно в този сегмент, като включват състезания по програмиране, майсторски класове за хора с аналитично мислене и способности, обясни Маринова.
Един от основните фактори за изграждане на достатъчно качествени кадри за IT индустрията е обучението от начално ниво и възможно най-ранна възраст, дигитализацията в училище, подхода към децата и по-тясното им професионално насочване. Жасмина Петкова отбеляза, че няма конкретна формула за точното време за обучение на децата, но основно социалните програми на Samsung са насочени към учениците от 4, 5, 6 клас, като постоянно се търси обновяване на учебните програми с цел провокиране интереса на децата. Самите изготвящи програмите на свой ред непрекъснато получават предизвикателства от децата. От друга страна вече има инструменти, с които може да се развива логическото мислене у децата още в детските градини и да бъде предизвикано любопитството им към програмирането. Над 2000 учители са обучени да работят с безплатната платформа smartclassroom и, макар и да има известен страх от технологиите, учителите са достатъчно наясно какви са тенденциите и с нуждата те да са в крак са тях, посочи Петкова. Тя добави, че технологичната компания Samsung е инвестирала в четири смарт класни стаии в страната, две лаборатории за иновации - в София и във Варна. Тези зали се оборудват с технологично оборудване - дигитални дъски, таблети, лаптопи, което позволява на учениците и студентите да работят свободно и да развиват своите умения. Организират се срещи и с ментори от индустрията, а в края на курсовете за студенти се издават сертификати.
Известно е, че IT секторът е една от най-динамично променящите се области в икономиката и въобще в съвременния живот. И докато се говори за предстоящата "индустрия 4.0", по правилно е да говорим за "революция 4.0". С други думи много бързо ще настъпи една много широка автоматизация на почти всяко работно място и за разлика от предишните революции, когато сме имали едно или две поколения време за преквалификация, сега това ще се извърши в рамките на 5 - 10 години, поради което всеки човек, който сега работи, след 10 години може да бъде принуден да работи нещо съвсем различно, категоричен е Доброслав Димитров. По думите му в момента само в света недостигът на кадри в IT индустрията е над 4 милиона души. Днес всеки програмист може да си намери работа и то с адекватно заплащане, по целия свят няма безработни програмисти, но специалистите, които имат много добра основа, добро образование, креативно мислене ще имат добра кариера, високо заплащане и потенциал за развитие. Автоматизирането и потенциалната неконкурентоспособност на хората ще стане най-вече в ниския сегмент.
И тримата събеседници са категорични в едно: Все още не можем да предвидим напълно каква ще бъде новата работна среда и то в най-близко бъдеще, и именно затова основните качества, които ще ни бъдат необходими, е гъвкавост и креативност. Важно е да можем да се учим непрекъснато, да придобиваме нови умения и да сме отворени към новите изисквания на средата.
