Традиционният е, че Балканите винаги насочват вниманието към себе си в резултат на някаква криза. Нетрадиционният е, че повечето от кризите, които фокусираха вниманието върху Балканите, този път не са с източник самите Балкани.
Тук става дума за ефекта от две големи външни кризи – украинската и бежанската. И двете кризи показаха, че Балканите могат да се превърнат в едно домино, в поредна плочка на доминото, която може да създаде нестабилност и безпокойство в цяла Европа. Ако погледнем началото на 2014 година, когато от Брюксел буквално попариха надеждите на балканските страни, че могат да чакат близко бъдеще в ЕС, буквално няколко месеца в резултат на събитията в Украйна стартира т.нар. "Берлински процес", когато Германия пое ролята на един локомотив за икономическото интегриране на Западните Балкани.
Европа за втори път се оказа неподготвена да реагира при една сериозна криза на Балканите след разпадането на Югославия. Креативните държавници го разбраха и потърсиха варианти. По линия на Германия и влиянието, което тя има, започна един процес на идентифициране на икономическите проблеми, както и на лостовете, които могат по-бързо да задвижат процеса, да намерят механизми за вкарване на напрежението на Балканите в някакъв нормален процес. /.../ По линия на сигурността пък отново украинската криза предизвика САЩ да погледнат още веднъж по-сериозно на региона на Черно море и на Балканите.
Няма как да искаш стабилни граници и то с претенции за спазване на шенгенски процедури, когато имаш нестабилни държави, нестабилни икономики и нестабилни общества, подчерта още Банчев. В коментар за включването на българския лев във валутния пазар на Сърбия с решение на сръбската Национална банка Бисер Банчев нарече това директен знак, че икономическите връзки се развиват добре и то на ниво дребни сделки:
В сръбските чейндж бюра със сигурност няма вероятност и нагласа да те измамят, когато сменяш пари. Там отношението е наистина много сериозно. Това означава, че сръбската държава решава да постави под нормален контрол парите на десетките българи и румънци, които отиват там на културен, кулинарен и спа туризъм.
Все повече нараства вълната на осъзната нужда от общуване между отделните балкански страни, смята Банчев.
След месец Институтът за балканистика ще представи изследване на тема "Бежанската криза и Балканите", съобщи Банчев.
Цялото интервю чуйте в звуковия файл.
