Личните данни са въпрос на регулация още от 1995 година в ЕС. В България, Законът за защита на личните данни бе преир 2002 година. По-късното въвеждане на Закона за защита на личните данни в България може да се разглежда и като минус, но и като плюс, тъй като към момента на въвеждането на Закона се възприе максимално правната рамка, действаща към момента, и нашите администратори на лични данни, включителнбо държавните структури, сега ще изпитат по-малък стрес при преминаването към новите правила, тъй като основният стрес се състои в големите санкции. Това каза в интервю за предаването „Неделя 150“ Венцислав Караджов, председател на Комисията за защита на личните данни /КЗЛД/, по повод на новия европейски регламент за защита на личните данни, който влиза в сила по време на Българското европредседателство - от 25 май.
Санкциите от 500 до 100 хиляди лева ще бъдат заменени с такива до 10 млн. евро за нарушения, които са с по-малка степен на увреждане на физическите лица и съответно 20 млн. евро, които са 400 млн. евро, когато се установи, че администрацията не е предприела необходимото за защита на тези лични данни и те са изтекли, добави той.
Регламентът изисква инвестиции, особено от компаниите, които обработват в голям обем лични данни, посочи Караджов: За тях регламентът прилага възможно най-строгия режим на обработване на данните и те трябва действително да инвестират, тъй като техният бизнес зависи от обработването на лични данни. Не спазването на правилата не само ще повлияе отрицателно на техния бизнес, но и на имиджа, който имат. За малките предприятия нещата стоя по-различно, включително и за семейния бизнес. В смисъл няма да се изисква отежнения режим на прилагане на правилата, а именно – няма да се изисква поддържане на регистри с видовете лични данни, които обработват или пък назначаване на специално лице – служител, който да следи за правилното обработване на данните и да формира КЗЛД, когато има нарушения, но това не ги освобождава от прякото спазване на Закона за защита на личните данни и регламента и в случай, че срещу тях бъде подаден сигнал или жалба, те ще бъдат проверени на същите основания и на същите принципи и правила, както големите.
Според социологическо проучване, в България 45 хиляди фирми ще трябва да назначат поне по още един служител, който да отговаря за сигурността на личните данни и той да бъде специално обучен от КЗЛД.
Въвеждането на регламента е забавено, тъй като прилагането на по-високите стандарти за контрол изискват повече финанси и назначаване на експертен персонал, обясни още председателят на Комисията за защита на личните данни.
Караджов обясни, че новата правна рамка ще има и положителна роля и върху начина, по който се обработват лични данни и от правоприлагащите и от правоохранителните органи.
Цялото интервю чуйте в звуковия файл.
