Това, което до момента ми е отговорено от Министерство на правосъдието, е, че предвиждат две промени, които са свързани със Закона за защита от дискриминация, където ще се добави терминът „полова идентичност“ като обект на този закон, а другото е в Закона за защита от домашното насилие, където от думите „фактическо съпружеско съжителство“ ще отпадне „съпружеско“. Това са двете промени! Никъде в самите промени по дефиниция не се говори за насилие над жени, за насилие, което да е свързано с жените по един или друг начин, а се говори за полова идентичност и от „фактическо съпружеско съжителство“ става „фактическо съжителство“, което може да бъде и еднополово.
Притесненията на Александров са били породени от употребата на думата gender в основния текст на конвенцията, както и на „gender identity“ в съпътстващия Обяснителен доклад. Думата gender според авторитетния речник на Оксфорд означава „човешко същество, което не определя себе си за мъж или жена според познатите стереотипи“, което в българския превод на самата Конвенция е залегнало като „социален пол“, обясни депутатът.
Единственото, което г-жа Екатерина Захариева споменава, е, че според нея, няма да има промяна в Конституцията, където е записано, че бракът е съюз между мъж и жена. Аз обаче смятам, че самата Конвенция не дава такива ясноти. По-скоро тя отваря една врата! Думата „трети пол“ официално не присъства вътре, но присъства думата gender, която замества пола по начина, по който ние го познаваме.
Конвенцията е доста по-дискриминираща спрямо мъжете, отколкото спрямо жените. В самата Конвенция се създава усещането, че само мъжете и момчетата могат да бъдат насилници. В член 12 на самата Конвенция, където са общите задължения, е записано, че всички страни, които се подписват, трябва да насърчават по-специално мъжете и момчетата активно да допринасят за предотвратяване на всички форми на насилие. Представете си следния случай: Ако баща удари дъщеря си, това е насилие, защото, според Конвенцията, даже момичетата под 18-годишна възраст са жени и попадат в обхвата на конвенцията. Но, ако майка удари сина си, не се криминализира. Самата Конвенция значително дискриминира мъжа, което, за мен, не се вписва в това, че ние трябва да насърчаваме равенството между мъжа и жената.
Ако приемем Конвенцията по начина, по който е написана, и заедно с нея приемам доклад, че няма да променяме Конституцията, това не означава, че след 10 години няма да има модел за смяна на Конституцията и детронирането на брака въз основа на тази конвенция, изтъкна Александров, според когото нищо не налага спешното ратифициране на документа:
Тя не кореспондира с нашата реалност, не кореспондира с ценностната ни система, не кореспондира и с общоприетите правила, които имаме в държавата! Защо тогава да е нормално да приемем? Никой не казва, че домашното насилие трябва да бъде подстрекавано. Напротив, затова има Семеен кодекс, има Закон за защита от семейното насилие, има Наказателен кодекс!
Цялото интервю можете да чуете от звуковия файл.
