Историята на хората и питбулите датира от векове. Породата "Американски питбул териер" се е появила през 19 век и е била създадена за боеве, в резултат на което тези четириноги са си спечелили славата на опасни кучета. Познавачите на породата обаче се опитват да опровергаят тези схващания и обясняват, че благодарение на десетилетната селекция, американският питбул териер е един от най-верните приятели на човека. Защо обаче има случаи на нахапани хора - обяснява Александър Маджуров, дългогодишен стопанин и познавач на породата:
Тези кучета не са убийци. Те са просто едни нормални животни, но благодарение на селекцията и на селектирането, което е правено в продължение на 150 години, кучетата са агресивни към себеподобни, защото това се е търсило. Тази характерна черта на агресия към хора е извадена от кучето. Повечето случаи на захапвания са на така наречените "питоподобни кучета", тоест смесица от породи - с амстаф, с всякакви други бул-породи, американски булдог и т.н. И кучето, което се ражда, взема агресията към хора от един от родителите си и в повечето случаи е от другото куче. Не искам да ме разбират хората погрешно – и до ден днешен има чистокръвни американски питбул териери, които се раждат с агресия към хора, но те са единици.
Противно на всеобщото схващане, познавачи на породата твърдят, че заради липсата на агресия към хора, американският питбул териер е много подходящ за семейно куче и да бъде отглеждан заедно с деца. Личен пример за това даде Иван Джонев от клуба "HD Athletic Dogs Bulgaria”, в който се тренират и обучават питбули за спортни състезания:
Хората са неинформирани. Хората знаят американския питбул териер като една агресивна порода. Аз съм израснал с такива кучета. Имало е по три женски кучета вкъщи. Ние сме трима братя, галили сме ги, докато ядат, което за някое куче с по-лабилна психика, си е травма. Може да се обърне и да захапе. Специално от тази порода аз не съм хапан. Хапан съм два или три пъти от куче, което не е представител на тази порода.
По думите на Александър Маджуров, изключително издръжливата психика и податливост на дресировка на американския питбул териер го е направил и предпочитаната порода за най-известния треньор и кучешки психолог - Сизар Милан - по-известен като говорещия с кучета, който миналата година, заедно с шоуто си беше на гости на българската публика:
Аз искам да задам един въпрос: защо Сизар Милан работи с питбул, а не работи с друга порода куче? Защото тези кучета имат необходимата уравновесеност. Това е куче, което историята от битките е закалила по някакъв начин връзката между кучето и собственика.
Да се отглежда и възпитава правилно американския питбул териер не е лесна работа и не е за всеки, категорични са познавачи на породата - необходими са много свободно време, търпение, уравновесеност и чувство за отговорност. По думите на Иван Джонев обаче най-важното нещо за правилното развитие на питбула е ранната му социализация:
Трябва просто човек да обърне внимание на животното. Трябва да имаш време. Нямаш ли време, каквато и порода да вземеш, то ще е агресивно.
Най-добрата превенция на всяка агресията е спортът, смятат специалистите. А за американския питбул териер той е задължителен елемент от възпитанието и правилното отглеждане, тъй като представителите на тази порода се отличават от останалите с изключителна борбеност, издръжливост и енергичност, обясни Александър Маджуров, който от години отглежда питбул:
Като взимате такова куче трябва да имате време и възпитанието идва чрез разходката, чрез работата, чрез спорта. Тези работни кучета трябва да бъдат работни. На това куче не му стигат 10 минути сутринта, бързайки за работа, и 10 минути вечерта, защото съм изморен от работа. Това куче трябва да има условия да изразходва енергията и да насочва тази енергия в друга посока. За всички породи кучета има една поговорка, която важи за питбула особено много: "Най-добрият питбул е измореният питбул".
Треньорът Александър Дончев от "HD Athletic Dogs Bulgaria" също е категоричен, че стопанинът на питбул трябва да отделя поне по час и половина-два на ден за активна разходка, която трябва да стане тип тренировка с тичане и скачане.
По думите на треньорите, ако човек не може да осигури активна разходка всеки ден не трябва да си взема питбул. Иван Джонев и Александър Дончев, на които им предстои състезание през май, дадоха пример за подходяща тренировка за този вид кучета:
Скачане на стадиона, дърпане на тежести, дълъг скок, висок скок и още няколко дисциплини, пътека за тичане. Просто трябва човек да отделя внимание на животното. Това е атлетът сред породите. Това не е куче, което да легне в къщи, да не му обръщат внимание и същевременно да искаш то да е социално.
Човек захване ли се да тренира кучето си става един вид и той състезател и спортист. Това е тръпка. Тръпката е все едно самият ти, водачът, участваш във въпросното състезание и даваш резултат на дисциплината. Хоби е, страхотно удоволствие е. Това е един страхотен начин да използва кучето енергията си.
Специалистите обаче твърдят, че има много малко лицензирани развъдници за американски питбул териер в България. Повечето според тях са незаконни. Затова те апелират отговорните институции и местните власти да осъществяват по-сериозен контрол на развъждането на такъв тип кучета.
Всички мнения чуйте в репортажа на Росина Петрова.
