Очаквано делото за източването на Корпоративна търговска банка не тръгна и от третия път. За радост на управляващи, опозиция, по-раншни управляващи, по-раншна опозиция, настоящи медийни олигарси, евродепутати и реални, фиктивни и полуфиктивни собственици на знакови предприятия от остатъчната ни икономика и на доскорошни съюзници.
Всеки от тях се страхува не толкова от делото, отколкото от Цветан Василев. Дори не от това, което ще каже пред специализирания съд назначения от тях банкер. Дебелоочието и дебелокожието на забогателите и силните на прехода е част от политическата ни култура повече от четвърт век. Страхът е от последващи непредвидени действия на неочаквани фактори в общественото ни развитие. Външни и вътрешни. А такива все някога идват. И почват с наречените, независимо оправдани или не, обвиняеми или само споменавани, в подобни дела. Затова като че или надеждата на елита е и в защитата на 18 обвиняеми. Мастити там юристи твърдят, че Наказателно-процесуалния кодекс предвижда възможност процесът да бъде спрян до приключване на процедурата за екстрадицията на Василев. С желани опции тя да е безкрайно дълга, обтекаема и оспорвана юридически из целия свят. И ако може в края на краищата обвиняемият поне за два милиарда и половина лева бивш симеоновски, искам да кажа от полицейската школа в Симеоново кадър, да изчезне. Както намери за негово и на много други добро.
