Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Паринуш Сании (Техеран, 1949) е известна иранска писателка и защитник на правата на жените. Още с първия си роман „Моята орис“ тя печели почитатели в много страни. За него получава наградата „Джовани Бокачо“ (2010) за чуждестранен автор, както и наградата „Сан Себастиан“ (2015). За премиерата на българското издание на книгата авторката беше през 2014 г. у нас. Романът „Бащата на другия“ обаче става още по-популярен в родината ѝ, а през 2015 г. по него е направен филм. Нейният засега последен роман „Тези, които заминаха, и тези, които останаха“ чака разрешение от Министерство на културата и ислямска ориентация на Иран за издаване, но вече е преведен и публикуван преди две години в Азербайджан.
За „Бащата на другия“ La Repubblica пише: Стегнат диалог с главен герой, който се превръща в символ на надеждата за по-добър свят. Dagbladet рецензира така романа: Дълбоко вълнуваща книга... Тя се превръща в блестящ портрет на едно невръстно дете, парализирано от безпокойство. Най-хубавото в този роман е, че нито един от героите не е само добър или лош. Всички са жертви – на една потисническа система, както и на своето подсъзнание. А Cultural Supplement е категоричен: Шваб не е само дете, което се сблъсква с трудност, немотата му е всъщност немотата на една нация, управлявана от жесток режим... Този роман е предупреждение. Паринуш Сании е изкусен майстор.
Преводът от персийски е на Людмила Янева. Книгата ще бъде представена тази вечер (15 февруари).
