След задълбочено проучване, проведено през 2012 година в Мюнхен, изследователи открили, че пациент, който предварително се е настроил негативно към очакваните резултати получава странични ефекти много по-често от очакваното. В този смисъл, може да се каже, че ноцебо ефектът се доближава доста до идеята за хипохондрията. Ноцебо ефектът всъщност се отключва още от ранна възраст, предупреждава Яна Кирова:
С ноцебо ефекта ние имаме предвид отрицателните последствия от негативното мислене и негативните убеждения. Нашите базови убеждения и ценности се формират през първите шест години, тогава когато съзнанието не е активно, не е критично. Ако родител си изпусне нервите и каже на детето: "Ти за нищо не ставаш", то не си казва, ако е на четири години: "Хей, чакай, ти не си прав аз не съм съгласен", то приема това напълно и това става негово убеждение. Тези убеждения отиват в подсъзнанието, само че съзнанието се управлява от подсъзнанието. Така онова "ти не ставаш за нищо" се превръща в "аз не ставам за нищо".
Яна Кирова съветва да търсим помощ, без да се срамуваме, тъй като е възможно човек сам да си помогне, но това ще му отнеме години, резултатът не е ясен, а страдащият ще е пропуснал много възможности, ще е претърпял още разочарования и непълноценни връзки, ще похаби и много психическа енергия. В живота има много трудности и ние трябва да се справяме с тях, а ноцебо ефектът може да застраши здравето ни и дори живота ни. Когато някой се възприема като едно беззащитно същество, което е жертва само на обстоятелствата, това е изключително демотивиращо и човек прездварително решава, че няма да се бори.
За да не си навреди сам, попадайки по въздействието на негативизма, човек не трябва да приема всичко за чиста монета. Трябва да се научи да филтрира информацията, съветва Яна Кирова.
