В столичния храм „Света София“ беше отслужена Архиерейска панихида, а пред паметника на Васил Левски в София се проведе възпоменателната церемония по повод годишнината. Литийно шествие доведе официалните гости пред паметника на Апостола. На церемонията присъстваха президентът Румен Радев, столичният кмет Йорданка Фандъкова, министри, депутати, представители на държавната и местната власт, също представители на чужди мисии у нас и официални гости.
В словото си президентът Румен Радев каза:
От Апостола пазим едно тефтерче, кичур коси и кратки писма, но те струват повече от доктрина, учат ни, че дела трябват, а не думи, дават ни вяра, че времето нас обръща, но и ние него обръщаме. Днес сме Република, но чиста ли, свята ли? Циниците приемат тези въпроси с презрение, както други в онези години вземаха Апостола за луда глава и мечтател. Тях обаче времето ги отнесе, а пред бесилото на Дякона се покланяме всяка година. Идеалът на Левски за чиста и свята република е дългосрочна програма. Много време трябваше, за да стане България република. А колко още ще трябва, за да стане тя чиста и свята? Това зависи от нас. Това зависи от нашата гражданска отговорност, от нашата гражданска позиция. Битката за законност и справедливост е задача на всяко поколение. Нашето още не я постигнало. Републиката на Апостола принадлежи на всички граждани, а не на шепа хора. В нея отечеството не се бърка с бащиния, а законът е един за всички. В чистата и святата република лъжата е позор, а човек тежи според делата си. В нея думите са свят ангажимент, каквито са думите в тефтерчето на Апостола. Нашите българи желаят свободата, но я приемат, ако някой им я поднесе в къщите на тепсия, пише Левски. И още – не си народен, ако знаеш народното зло и не го казваш. Тези прости думи описват цялата българска драма. За да бъдем свободни, трябва да победим унинието и примирението вътре в нас. /.../ Блянът на Апостола не остарява с годините. Ние, днешните българи, сме призвани с нашите дружни усилия да сбъднем идеала на Левски заради него, заради себе си и заради нашите деца. Поклон пред паметта на Апостола на свободата.
Преди това слово произнесе и столичният кмет Йорданка Фандъкова:
Да се поклоним пред Дякона и да поискаме прошка. Прости ни Апостоле за суетата, която често ни заслепява, за гордостта, заради която не виждаме доброто в другите. Прости ни, че понякога губим и вяра. Ти, който си спечели прозвищата Левски и Апостола, положи най-здравите основи на нашето историческо пробуждане и на осъзнатия стремеж към свободна и независима България. Направи го с думи, които жегват, които се помнят, които плашат, които вдъхновяват, с дела героични, които увличат, с неуморно кръстосване из пътищата на България. /…/ Всеки създаден от Левски комитет, всяка негова стъпка по прашните пътища, всеки, приютил го български дом бележат несломимата му вяра в българите, които могат да вземат свободата в ръцете си и да я заслужат. Днес всеки от нас пази свой паметник на Левски в сърцето си.
За съграждането на отечеството са нужни задружни сили, срещу които не може да противостои и най-силната стихия. Затова, прости ни, Апостоле, че често нашето его е тази стихия, която руши, а не съгражда. Прости ни, че мъчно се учим и ни помогни – дай ни сила и мъдрост да градим, а не да рушим, да се обединяваме, а не да се противопоставяме, да работим за България.
Нека и днес сведем глави пред святото дело на Апостола, дело, което не спира, дълбае в нас и прокарва пътищата на любовта ни към България. Поклон пред Апостола на българската свобода!
Възпоменателната церемония започна с песнопението „Достойно ест“. В началото на церемонията водещата Силвия Лулчева прочете текстове за Васил Левски.
След словата на президента, столичния кмет и ректора на Софийския университет "Св. Климент Охридски" гвардейците поставиха венци от официалните лица. След това гражданите, които присъстваха на церемонията, коленичиха в памет на Васил Левски, а гвардейският духов оркестър изпълни химна на Република България.
Репортерът на БНР Еленица Маринова разговаря с миряни, присъствали на архиерейската панихида, отслужена от епископ Тихон и възпоменателната церeмония в памет на Васил Левски - от звуковия файл чуйте какво споделиха гражданите, както и разговора с отец Ангел Ангелов от храма "Света София", който припомня, че йеродякон Игнатий - Васил Левски, никога не е прекъсвал връзката си с Църквата:
Неслучайно народът го е нарекъл Дякона Игнатий и неслучайно както апостолите в ранните християнски времена разнасяха Словото божие, така Левски разнесе навсякъде във всички български сърца именно тази искрица на Свободата.
Но знаете ли, веднъж човек, приел духовния сан, никога не може да се отрече от него - и той не се отрича, а просто тръгва към другото, онова, което трябва да спаси и да даде една чиста и истинска нова република, за каквато е мечтал той. А от тук нататък, ако беше доживял Свободата, със сигурност щеше да бъде онзи смирен монах - да се отдаде изцяло на Бога, защото той винаги е бил с Бога, каза отец Ангелов.
