София получи от правителството 151 млн. лева за ремонти в центъра на столицата, информира ТРУД. С допълнителни средства общата сума набъбва малко над 173 млн. лв. Четири договора за облагородяване столицата бяха подписани от регионалният зам.-министър Деница Николова и кмета на София Йорданка Фандъкова на церемония в Министерския съвет. Проектите са за 173.5 млн. лв, от които Столичната община отпуска 23 млн. лв. Останалите 151 млн. лв. са по ОП „Региони в растеж“. Според един от договорите, с 21 млн. лв. ще бъдат преобразени „Граф Игнатиев“ и съседните му улици, градинката на църквата „Св. Седмочисленици“, книжния пазар на пл. „Славейков“ и магазинчетата на пл. „Гарибалди“. Предвижда се ремонт на трамвайните релси, подмененяне на настилки, и допълнително осветление и озеленяване. 25,1 млн. лв. ще бъдат вложени в обновяването на „Зона 4“, известна като Златна София. Наречена е така заради кубетата на „Св. Александър Невски“ и жълтите павета. Тя включва и църквата “Св. София”, паметникът на Цар Освободител, Синодалната палата, паметникът на Васил Левски, „Квадрат 500“ и др. С 125,5 млн. лв. пък ще се финансира изпълнението на втората фаза от проекта за интегриран градски транспорт.
Допълнителни стипендии за студенти по химия, математика и педагогика, пише 24 ЧАСА. Университетите вече ще могат да дават допълнителни стипендии на студентите, които се обучават в т.нар. приоритетни направления. Това реши в сряда Министерският съвет по предложение на образователния министър Красимир Вълчев. Обявените от държавата приоритетни направления са “Математика”, “Педагогика на обучението по...”, “Религия и теология”, “Физически науки”, “Химически науки”, “Енергетика”, “Материали и материалознание” и “Химически технологии”, обясниха от правителствената пресслужба. Средствата за отпускане на допълнителните стипендии ще идват от държавния бюджет с увеличено финансиране за студентите в приоритетните специалности. От 2016 г. такива стипендии се отпускаха с пари от еврофондовете.
Разделят на две дебелите учебници, научаваме от МОНИТОР. По-обемните учебници да се разделят на два тома, за да се намали тежестта на раниците. Това предвиждат проекта за Наредба за познавателните книжки, учебници и учебни помагала, публикувана за общественото обсъждане. Предвижда се мярката да се прилага за децата между 1-ви и 7-ми клас. Сега пълните набори учебници по всички предмети тежат от 2,8 кг за начален курс до над 4 кг в по-горните класове.
До 3 лева за извинителна бележка на ученик, четем още в МОНИТОР. До 3 лева ще е цената за ученическа бележка, която трябва да се плаща на личния лекар за извиняване на отсъствия. Това съобщи председателят на Българския лекарски съюз д-р Венцислав Грозев. Решено е бележката да излезе от пакета, защото тя е административна дейност. Грозев добави, че БЛС се е договорил с НЗОК да не се изискват минимум 10 минути за преглед при личния лекар.
Телевизии и писатели протестират срещу Закона за авторското право, сочи СЕГА. Поправки в Закона за авторското право и сродните права предизвикаха бурната реакция на асоциацията на частните радиа и телевизии - АБРО, и на писателите. В момента в различни комисии на парламента се разглежда законопроект, внесен от "Обединени патриоти". Неговата обявена цел е да въведе нов субект на колективното управление на авторски права - т.нар. независими дружества. Тяхното създаване се изисква в директива на ЕС, която трябваше да се въведе най-късно през април 2016 г. България не го направи и през декември м.г. ЕК образува наказателна процедура и сезира Съда на ЕС, като бе поискана глоба за България от над 19 000 евро на ден. В края на м.г. управляващите се разбързаха и внесоха промени в Закона за авторското право. С поправки между първо и второ четене, внесени минути преди изтичането на срока, "Обединените патриоти" предлагат и промени в Закона за радиото и телевизията - да се забрани на собствениците на няколко телевизии и радиа да продават медиите си в пакет. От АБРО предупредиха, че крайният резултат ще е поскъпване на цените на абонатите на кабелна телевизия.
Над 660 българи са се оплакали от отказано лечение в ЕС, извежда в заглавие СЕГА. Управителят на НЗОК проф. Камен Плочев опроверга министъра на здравеопазването Кирил Ананиев, че няма случаи на отказ за лечение на българи в чужбина поради дългове на касата. Оплакванията от хора, върнати от лечение в различни държави за 2016 г., са 334, а за 2017 г. са 332, уточни той. "Повдигнах въпроса за средствата основно заради писмото от Германия, защото трябва да се платят около 100 млн. лв., а аз имам 70 млн. лв.", заяви управителят.
Зачестяват писмата от чужбина за забавени плащания от българската здравна каса. Последното такова писмо е от 20 януари от Германия и това е провокирало управителя на касата проф. Камен Плочев да поиска от парламента да се обсъдят възможностите за разплащане, стана ясно на заседание на здравната комисия в Народното събрание.
