За да не изпадаме в заблуди относно мълчаливостта на партньора ни, обсъдихме и състоянието интровертност. Разграничавайки интровертност и внезапна, нетипична мълчаливост, може да се предпазим от грешни заключения.
Интровертният човек по своята същност е затворен и обърнат навътре, към своя вътрешен свят. Интровертността е просто различен вид реакция към околната среда. Докато мълчанието, което може нашия партньор да прояви за определен период от време, има други причини. Когато нашият партньор замълчи и мълчи дълго, и когато това не е в синхрон с неговия темперамент, прави впечатление. Затова и на първо време трябва да си зададем въпрсът какъв темперамент е нашият партньор.
Стоян Георгиев обяснява, че много често може да помогне простичкият въпрос "Какво става с теб?", зададен по подходящ начин. Ключово важен фактор е подкрепата, защото може причината за мълчанието да е някаква форма на криза, временно неразположение, личностно преживяване. Осигуряването на подкрепа, особено при интровертите, е от решаващо значение, тъй като, ако те не се чувстват сигурни в добрите намерения на човека срещу тях, може да се затворят още повече и да млъкнат още повече. Но ако причината за млъкването е възможно поведение на партньора, което отдалечава другия, това вече е по-сериозно. Защото ако той или тя в такива ситуации са достатъчно деликатни, за да не споделят своята загриженост, в такива ситуации е много трудно да се отвори човек и да споделя.
Директната комуникация може да ни спести много недоразумения и горчиви чувства. Затова, съветва терапевтът, ако нещата не вървят, обсъдете го открито.
