До 25 март в Националната галерия "Двореца" продължава изложбата на Кочо Гърнев, подготвена и представена от екипа на галерия „Виктория“. Повече от 18 години след първата самостоятелна изява на художника в България и след блестящата му кариера в Европа, наследството му беше откупено и се завърна в родината.
Константин Гърнев е роден на 18 януари 1893 г. в благоевградското село Либяхово (днес Илинден). Между 1912 и 1921 година учи с прекъсване в Рисувалното училище в София. През Първата световна война е командирован като военен художник. През 1922 година заминава за Германия и се установява в Мюнхен, където живее до края на живота си.
Славена Илиева предлага един специален поглед към изложбата на Кочо Гърнев в София.
В Националната художествена галерия сме заедно с Лилия Касърска, художник и иконописец. Разглеждаме изключителното творчество на един уникален български художник живял и творил в началото на първата половина наXX век в Германия - Кочо Гърнев.
Компактност и вдъхновение, романтика и естетика лъха от картините му. Въпреки, че е бил в странство в далечния Мюнхен, смелата четка на твореца не е спирала за секунди. Нещата са направени на един дъх, смело, без страх и съмнение. Голям принос и вдъхновение в Европейското изкуство. Правят впечатление деликатните и изтънчени човешки образи, а най-вече силните женски портрети, в които се разкрива дълбоката психология на женската неповторимост.
Както го определя Светлин Русев: „Един изключителен модерен европейски художник - картини, изпълнени с мощна енергия...“
Докато разглеждаме изложбата, Лилия Касърска ми разказва за нейния задочен контакт с Кочо Гърнев.
Посещението ми в тази изложба ме върна в спомените от 1964 година. Изтъкнатата наша текстилна художничка Руска Попвасилева се върна от Мюнхен. Гостувала е на Кочо Гърнев. Тя му споделила, че в България има едно дете, т.е. аз, което много обича да рисува. В отговор на това той казал: "Подарявам моите пастели с пожелание това дете да стане художник. Така и стана. Тогава аз получих едно съкровище, защото в моите очи това беше огромно съкровище - кутия с пастели, които той е държал в ръката си плюс неговата благословия. И така, нарисувах още тогава четири стенописа на стените в Панчерево, които и досега стоят. А пък аз наистина станах художник. И нека наистина си спомним за едно добро и щедро сърце - сърцето на Кочо Гърнев.
Как се случва това тя да стане също творец и днес да представя България извън границите ни, ще разберем от самата нея:
Първо съм завършила "Текстил", след което завърших Духовната Академия, когато станах на 33 години. Там получих сертификат за правоспособност, иконописвам икони в диоцеза на Православната църква и сега, дълги години, вече повече от 20 години, представям българската икона извън границите на България, в чужбина.
Дори и днес след толкова години Лилия продължава с огромно вълнение да разказва за Кочо Гърнев, човекът чиито боички са я вдъхновили и насърчили да тръгне по пътя на изкуството.
