Речта на Ясен Василев при получаване на наградата в рамките на конкурс за нова пиеса на НБУ:
Към днешна дата за съжаление съвременната театрална драматургия в България е труп, който дори този конкурс не може да дефибрилира. Вярвам, че всеки, който познава средата, ще се съгласи с това. Конкурсът би могъл да направи нещо за банковата сметка на победителя (В тази връзка защо единствено на победителя? Защо културата на състезание, вместо политика за развитие на средата?), но той не може да направи нищо за кариерите на номинираните участници. Мисля, че е показателно за средата и донякъде иронично към темата на конкурса „Родината”, че моята пиеса е писана първо на английски език за конкурс в Испания преди две години и четена за първи път на каталунски и френски език.
Необходима е последователна политика на дългосрочни инвестиции, без очакване за незабавно възвръщане през приход от продажби на билети. Необходимо е да се създадат условия, в които новите пиеси да се появят – писането за театър е различно от писането по принцип – то не се случва единствено в самота, а в непрестанен процес на учене от връзката между актьори, режисьори и драматурзи. Необходимо е институции като НБУ и Софийска община – ако намират новата българска драматургия за важна и необходима – да инвестират в създаването на дългосрочни програми, които да спомагат процеса на писане от идеята до финалната сценична реализация. В противен случай ще имаме поредица от случайни събития, които не катализират истински проследим процес на развитие. Вярвам, че НБУ има ресурсите, а ръководството и ректора – волята, да влияе и променя средата към по-добро!
