"При създаването си пенсионната система в България е структурирана като разходопокривна – при нея голям брой млади работещи хора са издържали малък брой пенсионери", разяснява Панчев. Според него с увеличаване продължителността на живота, голям брой пенсиониращи се рано и демографски процеси, които водят до намаляване броя на младите работници, целият този финансов модел спира да функционира.
Панчев прогнозира, че разходопокривният модел не може да продължи да съществува от момента, в който на един работещ се пада един пенсионер, и припомни, че по оценки на НСИ това се очаква да стане около 2050 г.
"Дори и в момента за пенсии се изразходват 27% от държавния бюджет и 10% от БВП", допълни Панчев и подчерта, че дори понастоящем приходите във Фонд „Пенсии“ покриват само половината от разходите.
Анализаторът отбеляза, че вече са налице, по думите му, "отчаяни и леко прикрити мерки" за запълване на дупката в Държавния пенсионен фонд, като увеличение на пенсионните вноски във втора поредна година и опит да се национализират частните спестявания през 2014 г.
Панчев е убеден, че е важно обществото да започне дебат по темата, защото:
"Когато имаме избори, вместо да говорим, че системата вече е фалирала, което е факт, ние чуваме за удвояване и утрояване на пенсиите".
Едно от най-важните решения според анализатора е да се разясни ситуацията на поколението на младите работници и те да разберат, че е важно да спестяват „за себе си – най-вероятно встрани от пенсионната система, по свой начин“, но и че ще трябва да издържат и поколението преди тях.
Панчев е убеден, че трябва да се работи по въпроса с тежкото данъчно бреме:
"Това, което не се говори много публично, е, че 40-50% от брутната заплата на всички работници днес отива за някакви такива системи – като например пенсионната. Около 20% от вашата брутна заплата отива в пенсионната система".
Проблемът, според коментатора, се усложнява допълнително, защото:
"Дори един политик днес да направи тежки реформи, свързани с постепенното отделяне на частните спестявания от държавната пенсионна система, положителните последствия от тази реформа ще са след 20-30 години, когато за него няма да има никакви електорални ползи. Тоест тук имаме проблем, който е фундаментално трудно разрешим. Не може днес министър-председателят на България, който и да е той, да направи реформата и до края на мандата си да получи допълнителни гласове от това, че е реформирал пенсионната система. Даже напротив, най-вероятно нужните реформи ще са толкова болезнени, че той ще бъде наказан на следващите избори".
Панчев препоръчва като решение "всеки да намери начин да спестява поне част от парите си сам и да не разчита на това какво ще му дадат след 30-40 години политиците".
Интервюто с председателя на Българското либертарианско общество Стоян Панчев можете да чуете от звуковия файл.
